Определение № 50162 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2262/2022 г.
ВКСII гражданско отделение06.10.2022 г.докладчик Снежанка Николова
Диспозитив
ВРЪЩА молбата на Етажната собственост на сграда в гр. Бяла, област Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1, представлявана от управителя И. Г. Н., за отмяна на влязлото в сила решение № 328 от 16.03.2022 год. по гр. д. № 1374/2021 год. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 8.03.2021 год. по гр. д. № 3823/2019 год. на Варненския районен съд в частта му, с която е отменено решението на Общото събрание на ЕС от 19.02.2019 год. за избор на Г. С. за управител на същата ЕС, на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 2262/2022 год. на ВКС, ІІ г. о. Осъжда Етажната собственост на сграда в гр. Бяла, област Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1 да заплати на Д. А. К. направените разноски в размер на 800 лв. /осемстотин лева/. Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя пред друг състав на ВКС, ГК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по подадената на 23.03.2022 год. от Етажната собственост /ЕС/ на сграда в гр. Бяла, област Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1, представлявана от управителя И. Г. Н., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 328 от 16.03.2022 год. по гр. д. № 1374/ 2021 год. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 8.03.2021 год. по гр. д. № 3823/2019 год. на Варненския районен съд в частта, с която е отменено решението на Общото събрание на ЕС от 19.02.2019 год. за избор на Г. С. за управител на същата ЕС, на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и е осъдена ЕС да заплати на ищеца направените разноски. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа наличието на ново обстоятелство, изразяващо се в извършена от ищеца по делото разпоредителна сделка с обекта му в ЕС, в хода на висящото производство. За горното представя и справка от Службата по вписванията, гр. Варна, установяваща разпоредителната сделка на Дм. К. от 5.11.2021 год. Поради това същият е загубил качеството си на член на ЕС на сградата и не е процесуално легитимиран да предявява иск за отмяна на решенията на общото събрание на същата ЕС, което обосновава процесуалната недопустимост на атакуваното решение. От ответника по молбата за отмяна – Д. К., чрез адв. Кр. М., е постъпил писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на молбата, евентуално – за нейната неоснователност. Представя писмени доказателства относно наличието на правен интерес от предявяването на иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС като собственик на обект в сградата в режим на етажна собственост. Претендира присъждане на разноските. При проверката за допустимостта на молбата за отмяна, с определение № 122 от 08.07.2022 год., настоящият състав на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е констатирал, че са представени определения на Варненския районен съд, респ. Варненски окръжен съд, установяващи спиране на изпълнението на решението на ОС на ЕС за избора на И. Н. за управител на ЕС от 2.08.2021 год., считано от 11.10.2021 год. /опр. № 6168 по гр. д. № 12780/2021 год., потвърдено в тази му част с опр. № 998 по гр. д. № 467/2022 год. на ОС – Варна/. С оглед на тези данни и предвид липсата на доказателства за представителната власт на И. Н., легитимиращ се като управител на ЕС, и като такъв представляващ етажните собственици в ЕС, съгласно чл. 41 ЗУЕС, молбата за отмяна е оставена без движение с указания в едноседмичен срок да бъдат представени доказателства за представителната му власт. Препис от определението е връчен на посочения от молителя адрес на 07.09.2022 год., при условията на чл. 46, ал. 1 ГПК, чрез Г. С. с поето задължение последната да го предаде на молителя. В предоставения едноседмичен срок за изпълнение на указанията последният не е предприел процесуални действия за установяване на представителната власт на И. Н., като управител на ЕС. Същият е предупреден за последствията от тяхното неизпълнение, с оглед на което молбата за отмяна подлежи на връщане на основание чл. 306, ал. 2, вр. чл. 286 ГПК. При този изход на делото искането за разноски на ответника по молбата за отмяна е основателно /чл. 78, ал. 4 ГПК/. Претенцията следва да бъде уважена за сумата 800 лв., което възнаграждение е заплатено авансово в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 25.07.2022 год. Поради горните съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ гражданско отделение,