Определение № 1453 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1876/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Метабонд” Е., чрез адв. С., срещу определение № 239 от 25.01.2023г., постановено по в.гр.д. № 2574/2021г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено на основание чл.249 ГПК решение № 1017 от 08.07.2022г. по в.гр.д. № 2574/2021г. по описа на САС и решение № 263100 от 17.05.2021г. по гр.д. № 4493/2019г. по описа на СГС и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е прекратил производството поради постигнато споразумение между страните, като поддържа, че е следвало да се прекрати поради отказ от иска, като наред с това съдът е прекратил производството поради спогодба, която не е представена. Ответникът по жалбата И. А. С. с писмен отговор оспорва нейната основателност. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от апелативен съд, следователно е допустима. От фактическа страна по делото се установява следното: На 15.09.2022г. срещу постановеното решение № 1017 от 08.07.2022г. по в.гр.д. № 2574/2021г. по описа на САС е постъпила касационна жалба от И. А. С. /ищец по делото/. На 29.12. 22г. „Метабонд” Е. / ответник по делото/ е подало молба, адресирана до ВКС, в която заявява, че признава иска, като е направено искане за постановяване на решение при признание на иска. Към молбата е приложено споразумение между страните от 29.12.2022г. На 05.01.2023г. е постъпила молба от И. А. С., с която оттегля касационната си жалба поради постигнато с другата страна споразумение. Въззивният съд е постановил преписи от горните две молби да бъдат връчени на насрещните страни и е дал срок за становища по тях. С молба от 23.01.2023г. И. А. С. е заявил, че поддържа искането си за прекратяване на делото, като моли касационната жалба да се счита за неподадена, тъй като отношенията с другата страна са уредени със споразумение. С молба от 24.01.2023г. „Метабонд” Е. е поискало делото да бъде прекратено поради отказ от иска, оттегляне на жалбата и постигнато споразумение между страните, което е приложено към молбата. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че на 23.01.2023г. по делото са постъпили молби, с които страните са поискали производството по делото да бъде прекратено поради постигнато между тях споразумение. След констатация, че въззивното решение не е влязло в сила, въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 249 ГПК, като е обезсилил постановените по делото решения и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 249 ГПК предвижда възможност за обезсилване на решение по делото от постановилия го съд, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото. Настоящият случай е именно такъв, защото против решението е подадена касационна жалба, която към датата на постановяване на обжалваното определение, не е била върната. Наред с това и двете страни по спора са направили изявления за прекратяване на производството, както и че са постигнали споразумение. Т.е. налице са били всички предпоставки за постановяване на определение по чл. 249 ГПК. Цитираната разпоредба не поставя като условие за прекратяване на производството представяне на самата спогодба /въпреки че същата е представена от ответника с молбата му от 24.01.2023г./, защото се касае за извънсъдебна такава и съдът не дължи преценка за съответствието й със закона и добрите нрави, каквато се извършва в случаите на постигната съдебна спогодба. В този смисъл неотносими са и доводите в частната жалба относно съдържанието на спогодбата. Жалбоподателят поддържа, че производството по делото е подлежало на прекратяване поради отказ от иска. Този довод е неоснователен, защото според чл. 233 ГПК отказ от иска може да направи само ищецът, а в депозираните по делото молби такова изявление от ищеца И. А. С. не се съдържа и съответно съдът не е дължал произнасяне по искане за прекратяване производството на основание чл.233 ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско определение намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско определение