Определение № 635 от 09.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 1491/2014 г.

Производството е по чл. 253 ГПК. [фирма], [населено място] е депозирал молба вх.№ 9819/20.06.2014 г., в която поддържа, че повторно прави искане за отмяна на определение № 295 от 16.05.2014 г. по ч.т.д.№ 1491/2014 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., с което на основание чл.282, ал.2,т.1 ГПК по молба на [фирма], [населено място] е спряно изпълнението на въззивно решение от 09.05.2014 г. по т.д. № 2239/2013 г. на Софийски апелативен съд. В молбата се поддържа, че е налице нововъзникнало доказателство – изходящ от [фирма] документ, в който последният признавал, че присъдената сума по спряното въззивно решение е в размер на 127 439.68 лв., докато внесеното от последния обезпечение по сметката на ВКС е в размер на 96 405.30 лв. С оглед на „новооткритите доказателства” поддържа, че молбата му за отмяна на постановеното определение за спиране на изпълнението му е основателна, тъй като внесеното от [фирма] обезпечение не било надлежно нито по чл.282, ал.3 ГПК, нито по чл.282, ал.3 ГПК. Молбата е неоснователна поради следното: С определение № 354 от 04.06.2014 г. по ч.т.д.№ 1491/2014 г., настоящият състав се е произнесъл по предходна молба на настоящия молител за отмяна на постановеното по делото определение по чл.282, ал.2 ГПК, като прие същата за неоснователна по съображения, че цитираната разпоредба не следва да се тълкува разширително, както се поддържа от молителя и не може да бъде подкрепено становището му, че в размера на дължимото обезпечение се включва и присъдената законна лихва. Независимо от изложеното за пълнота следва да се посочи, че видно от частната жалба на [фирма] по чл.435 ГПК, квалифицирана от молителя като „новосъздадено” доказателство, последният не признава, а оспорва размера на наложения му от ЧСИ запор в частта на законната лихва върху обезпечената от него главница. Спорът относно размера й ще се реши в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, което е аргумент в подкрепа на застъпеното от настоящия състав становище, че дължимото по чл.282, ал.2, т.1 ГПК обезпечение за спиране на въззивно решение за парични вземания е в размер на присъдената с него цифрово изразена сума. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,