Определение № 4321 от 25.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3602/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на И. И. К. от гр. Чепеларе, чрез процесуалния му представител адв. Пакулева, срещу определение № 137 от 03.02.2025г., постановено по адм.д. № 400/2024г. по описа на Административен съд – гр. Смолян, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу виза за проектиране от 02.10.2024г., издадена от Главния архитект на община Чепеларе за промяна на предназначението по реда на чл. 147а ЗУТ на обект "склад за дърва" с идентификатор № 80371.240.1232.2 в „лятна кухня и трапезария“, находящ се в ПИ идентификатор № 80371.240.1232, по кадастралната карта на гр. Чепеларе и с което определение е прекратено производството по делото и жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради неправилното приложение на закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Излага съображения, че жалбоподателят е от кръга на заинтересованите страни да оспорват визата, тъй като попада в рамките на лицата, посочени в чл. 149 ал. 2 т. 2 ЗУТ. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът Главният архитект на община Чепеларе, чрез процесуалния си представител адв. Стамболова, изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Ответникът И. Н. А., чрез процесуалния си представител адв. Марев, изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение АС - Смолян е приел, че за жалбоподателя няма правен интерес от оспорване на издадената виза за проектиране, тъй като не е налице, попадащо в нито една от хипотезите на чл. 149 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ, определяща кръга от заинтересовани лица, за които е признато право на оспорване на акта. Поради и това е приел наличие на основанието по чл. 159, т. 4 от АПК, оставил е жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Видно от първоинстанционната жалба с нея е оспорена издадена виза за проектиране от 02.10.2024г., като видно и от издадената виза, както и от представен разписен лист за нейното съобщаване, оспореният акт е виза за проектиране, издадена на основание чл. 140 ал. 3 във връзка с чл. 131 ЗУТ за „“промяна на предназначението по реда на чл. 147а ЗУТ на склад за дърва в лятна кухня с трапезария“. Във връзка с цитираното оспореният по делото акт е виза за проектиране по чл. 140 ал. 3 ЗУТ, а не издадено разрешение за промяна на предназначението по чл. 147а ЗУТ. Съгласно чл. 140, ал. 3 изр. Второ ЗУТ в относимата редакция ДВ бр. 1/2019 г. в сила от 01.01.2019г., на което основание е издадена оспорената виза "Визата за проектиране се съобщава на заинтересованите лица по чл. 131 с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата". Видно от цитираното кръгът от заинтересовани лица, за които е признато право на оспорване на визата за проектиране, се определя съобразно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и 2 ЗУТ, а не съобразно критериите по чл. 149 ал. 2 ЗУТ, както неправилно е приел съдът. При наличие на вече издадено разрешение за промяна на предназначението по реда на чл. 147а ЗУТ, кръгът на заинтересованите лица се определя по чл. 149 ал. 2 ЗУТ, но в случая все още такова разрешение не е издадено. Напротив оспорения кат е издадената виза за проектиране, която би следвало да предхожда издаването на разрешението по чл. 147а ЗУТ, като съобразно цитираните по – горе разпоредби кръгът на заинтересованите лица се определя съгласно изискванията на чл. 131 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ. В случая съдът е приложил неправилно закона, като е извършил преценката за допустимост на оспорването неприложимия в случая ред на чл. 149 ал. 2 ЗУТ, вместо по приложимата разпоредба на чл. 131 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ. Поради това оспореното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като извърши преценка за допустимостта на оспорването и наличието на правен интерес у жалбоподателя по приложимата разпоредба на чл. 131 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ и при наличе на допустимо оспорване да разгледа спора по същество. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226 ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,