Определение № 6489 от 12.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5189/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. Ц. Н. срещу Определение № 11743 от 25.03.2026 г. по адм. дело № 2331/2023 г. на Административен съд София – град, с което се оставя без уважение искането й за изменение на Решение № 42899 от 21.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2331/2023 г. на Административен съд София – град, в частта му за разноските. Ответникът по частната жалба – „Хоспис Парадайз“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Ц. Иванова, в писмен отговор оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С Решение № 42899 от 21.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2331/2023 г. на Административен съд София – град, съдът: 1) отхвърля жалбата на С. Ц. Н. срещу решение № 1040-21-94 от 08.02.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София – град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 32266 от 20.01.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО и същото е потвърдено; 2) осъжда С. Ц. Н. да заплати на Националния осигурителен институт разноски за настоящата инстанция в размер на 200 (двеста) лева; 3) осъжда С. Ц. Н. да заплати на „Хоспис Парадайз“ ЕООД разноски за настоящата инстанция в размер на 500 (петстотин) лева. С молба от 28.01.2026 г. С. Ц. Н. е направила искане за изменение на решението в частта му за разноските, като бъде намалено присъденото юрисконсултско възнаграждение и алтернативно – адвокатското възнаграждение на заинтересованата страна „Хоспис парадайс“ ЕООД. При постановяване на определението си, съдът е изложил съображения, че при преценката си е съобразил обстоятелството, че в производството пред Административен съд София – град възражение за прекомерност от Ц. Н. не е направено. Посочено е, че поради липсата на възражение в тази насока не е налице и основание за намаляването му, доколкото съобразно чл. 78, ал. 5 от ГПК намаляването на възнаграждението за адвокатска услуга може да се осъществи единствено ако съдът е бил сезиран с такова искане от страна в процеса до приключване на устните състезания, но не и служебно. В тази връзка правото й да направи възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е преклудирано. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Законосъобразно съдът е приел, че е недопустимо да се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение едва с молбата за изменение на съдебното решение. В съответствие с посочено и в т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най –късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В конкретния случай, както правилно е приел и Административен съд София – град, съдът е следвало да бъде сезиран с искането до приключване на устните състезания. Не е налице спор между страните, а и от делото се установява, че това правоизключващо възражение за прекомерност е релевирано за пръв път след постановяване на съдебното решение. По изложените съображения размерът на възнаграждението не е бил предмет на анализ. При липса на направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът няма основание да се произнася в тази насока. Искането за намаляване на присъдените разноски поради прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено несвоевременно, едва в искането за изменение на решението в частта му за разноските. Съгласно правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, към която препраща нормата на чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Следователно, за да се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер, освен посочените обективни предпоставки - прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, е необходимо да е направено и съответно мотивирано възражение от насрещната страна. В настоящия случай е направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение едва с молбата за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, поради което е неоснователно. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че Административен съд София – град е присъдил сумата от 500,00 лева за един адвокат по делото като се е позовал на представения по делото договор за правна защита и съдействие от 27.04.2023 г. За извършените правни действия от страна на адвокат Ц. Иванова, „Хоспис парадайс“ ЕООД се е задължил да изплати на адвоката сумата от 500 лева по банков път. Към представения на основание чл. 80 ГПК списък за разноски е приложено и извлечение от банкова сметка, видно от което е направен банков превод на уговорения адвокатски хонорар. Въз основа на представените доказателства за реално сторените и заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, съдът е присъдил и пълния претендиран размер от сумата. По изложените съображения, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, счита, че частната жалба е неоснователна, а оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,