Определение № 7105 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6574/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. П., от [населено място], срещу определение № 4767/09.05.2025 г., постановено по адм. дело № 11456/2024 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, в частта, с която е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ по същото дело. В частната жалба и допълнителни молби, подадени във връзка с дадени на частния жалбоподател, указания от председателя на Трето отделение на ВАС за уточняване на подадената жалба, са изложени съображения в подкрепа на твърденията за неправилност на определението от 09.05.2025 г. в обжалваната му част, като издадено в противоречие с правилото на чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Прави се искане за отмяна на определението на тричленния състав на ВАС в обжалваната му част и произнасяне по съществото на искането за предоставяне на правна помощ. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, приема същата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 11456/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, е образувано по частната жалба на И. Г. П., изтърпяващ наказание в Затвора в [населено място], срещу определение № 1331/12.11.2024 г. по адм. дело № 357/2024 г. на Административния съд-Ямбол, включително в частта, с която е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ за подготовката на документи и процесуално представителство от адвокат С. Стойчев - Адвокатска колегия-Стара Загора в производството по това дело. Преди да се произнасе с окончателен акт по подадената пред него частна жалба, тричленният състав на ВАС е приел, че лицето е освободено от заплащане на държавна такса с предходен съдебен акт, както и че следва да остави без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по частното дело пред касационната инстанция. В подкрепа така направения извод за неоснователността на искането за предоставяне на правна помощ, съдът сочи, че такава може да бъде предоставена по негова преценка, когато страната не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв, но само ако интересите на правосъдието изискват това. Предвид това и характера на частното производство, което не налага задължителна адвокатска защита, минималната правна сложност на делото, което по правило подлежи на разглеждане в закрито заседание, разпоредбите на чл. 236 АПК, във вр. с чл. 212, ал. 2 АПК, според които П., като лице, лишено от свобода, е освободен от изпълнение на изискването за приподписване от адвокат на частната му жалба до съда и въведеното с чл. 218, ал. 2, приложим на основание чл. 236 АПК, служебно начало при инстанционната проверка за валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение, съдът приема, че в случая не е налице никоя от визираните в ЗПП хипотези, в т.ч. за наличието на интереси на правосъдието, които да налагат необходимост от процесуално представителство на частния жалбоподател. Предвид това, молбата му за предоставяне на правна помощ за производството пред ВАС, трето отделение, е оставена без уважение. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. С частта от определението, предмет на инстанционен контрол в настоящото производство, тричленен състав на ВАС, трето отделение е оставил без уважение искане за предоставяне на правна помощ, като неоснователно. В тази връзка обосновано приел, че предоставянето на правна помощ не е оправдано с оглед ползата, която би донесла на лицето, което я иска, още повече, че съдът е длъжен служебно да провери валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на атакуваното пред него определение и в случая не е налице законово изискване жалбоподателят да получи съдействие от адвокат. По тези съображения, правилно е отказано предоставянето на правна помощ за процесуално представителство на частния жалбоподател. Съгласно ЗПП, безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя, когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда. Първият случай несъмнено не е налице, а във втория - по преценка на съда, безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП се предоставя, когато въз основа представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат, но и интересите на правосъдието изискват това /по аргумент от текстовете на чл. 23, ал. 2 и ал. 3 ЗПП/, което последно условие не е налице. Наред с горното, според чл. 24, т.т. 1, 2 и 3 ЗПП, правна помощ по чл. 21, т. 2 ЗПП не се предоставя, когато: предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея; когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима; в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ. В случая правилно тричленният състав на ВАС е съобразил характера на образуваното пред него частно производство, в което не е предвидена задължителна адвокатска защита, и че законодателят е освободил лицето от приподписване на частната му жалба от адвокат. Предвид установеното, настоящият петчленен състав на ВАС, първа колегия, споделя формирания в обжалваната част от определението извод, че предоставянето на правна помощ на П. от вида процесуално представителство, не е оправдано от гледна точка на ползата, която би му донесла и оттам - не са налице материалноправните предпоставки по ЗПП за уважаване на подаденото в този смисъл искане. С оглед изложеното постановеното определение, в обжалваната му част, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия.