Определение № 943 от 25.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 853/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] чрез процесуалния й представител Б. В. М. – експерт по приходите с юридическо образование и юридическа правоспособност срещу разпореждане от 17.09.2011г., постановено по в. т. дело № 140/2011г. на Великотърновски апелативен съд, с което е върната подадената от Национална агенция за приходите касационна жалба вх. № 3642 от 08.09.2011г. срещу решение № 231/22.07.2011г. по в. т. дело № 140/2011г. на Великотърновски апелативен съд поради просрочие. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушаване на процесуалния закон. Излага доводи, че касационната жалба е изпратена по пощата на 07.09.2011г., т. е. в законоустановения срок съгласно чл. 283 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 6 ГПК, както и за неприложимост на установените в чл. 633 ТЗ срокове. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен. Ответниците [фирма] – в несъстоятелност, [населено място] и [фирма], [населено място] не изразяват становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: С решение № 231/22.07.2011г. по в. т. дело № 140/2011г. Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия е потвърдил решение № 10/10.03.2011г. по т. д. по несъстоятелност № 66/2010г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] – 29.11.2008г. Съгласно чл. 633, ал. 1 Т З решенията по чл. 630 и чл. 632 ТЗ подлежат на обжалване в 7-дневен срок от вписването им в Търговския регистър. Посочената разпоредба се явява специална спрямо чл. 283 ГПК, в който преклузивният срок за подаване на касационна жалба е едномесечен от връчване на обжалваното решение на страната. Препис от въззивното решение е получено от НАП на 04.08.2011г. Същото е вписано в Търговския регистър на 28.07.2011г. и следователно срокът за подаване на касационна жалба изтича на 04.08.2011г. – четвъртък, присъствен ден. Касационната жалба е изпратена по пощата на 07.09.2011г., видно от пощенското клеймо върху плика. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че касационната жалба е просрочена, тъй като същата е подадена след изтичане на срока по чл. 633, ал. 1 ТЗ. С изтичането на специалния преклузивен срок не съществува законова възможност да се преценява правилността на въззивното решение. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че Великотърновският апелативен съд законосъобразно е върнал подадената касационна жалба с обжалваното разпореждане, поради което същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение