Определение № 8532 от 21.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по частната жалба на С. А. Г., подадена чрез упълномощен представител адв. Каров – АК Варна, срещу определение № 14459 от 28.04.2025г., постановено по адм. дело № 3670/2025г. по описа на Административен съд – София-град, с което жалбата му срещу отказ, обективиран в писмо № 97-00-4712/21.12.2023г. на директора на Дирекция „Българско гражданство“ в Министерство на правосъдието е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В жалбата се излагат съображения за неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът – директорът на Дирекция „Българско гражданство“ в Министерство на правосъдието в писмен отговор, подаден чрез упълномощен представител гл. юрисконсулт Николова, с писмен отговор оспорва основателността на частната жалба и излага съображения за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано жалба на С. А. Г. срещу отказ за издаване на удостоверение за българско гражданство, обективиран в писмо № 97-00-4712/21.12.2023 г. на директора на Дирекция „Българско гражданство“ при Министерство на правосъдието. С посоченото писмо на адресата Община Балчик са върнати изпратените от документи за установяване наличието на българско гражданство на С. А. Г. и е посочено, че следва да бъде представен документ за придобитото от него полско гражданство, от който да са видни датата и основанието на придобиването му. В писмото е указано, че удостоверение за наличието на българско гражданство на С. А. Г. ще бъде издадено след предоставяне на посочения документ. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата. Посочил е, че се касае за междуведомствена кореспонденция, жалбоподателят не е адресат на писмото и същото не представлява индивидуален административен акт, тъй като е част от производството по издаване на административен акт съгласно чл. 21, ал. 5 АПК. Въз основа на това е приложил разпоредбата на чл.159, т. 1 от АПК, като е прекратил производството по делото. Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е преценил процедурата и дейността на органите, натоварени по закон с компетентност във връзка с придобиването на българско гражданство. Производството във връзка с българското гражданство е уредено в глава пета от Закона за българското гражданство /ЗБГ/. Съгласно чл. 39 от Закона за българското гражданство по молба на заинтересуваното лице Министерството на правосъдието издава удостоверение за гражданство, в което се посочва дали лицето е или не е български гражданин съгласно регистрите, които се водят в министерството. Административният съд законосъобразно приел, че обжалваното писмо № 97-00-4712/21.12.2023 г. на директора на Дирекция „Българско гражданство“ при Министерство на правосъдието не е индивидуален административен акт. По подадената молба по предвидения ред в чл. 15, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на глава пета от ЗБГ от частния жалбоподател, при предоставената му от чл. 41, ал. 1 ЗБГ, възможност, е издадено оспореното пред съда писмо. Разпоредбата на чл. 23, ал. 3 АПК определя като индивидуален административен акт волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Волеизявлението на административния орган за издаване на документ по чл. 21, ал. 3 АПК (удостоверителен административен акт), респективно - отказът да се издаде такъв документ може да се обжалва по административен и съдебен ред. Обжалваното писмо е част от процедурата по издаване на удостоверение за гражданство и не представлява краен акт на административния орган. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд, че обжалваното писмо № 97-00-4712/21.12.2023 г. на директора на Дирекция „Българско гражданство“ при Министерство на правосъдието не подлежи на съдебно оспорване по чл. 145-178 от АПК е правилен по своя резултат. Наличието на годен за оспорване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за която съдът следи служебно. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъзе оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение