Определение № 4093 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4398/2023 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 260331/09.06.2023 г. по регистъра на Окръжен съд – Перник, подадена от Ж. Й. К. и П. О. К. чрез адв. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на влязлото в сила решение № 730 от 09.04.2015 г. по гр. д. № 10/2011 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 33 от 30.07.2010 г. по гр. д. № 327/2009 г. на Окръжен съд – Перник. С последното по искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД) от молителите са отнети в полза на държавата подробно посочени в решението недвижими имоти, леки автомобили и дружествени дялове от капитала на търговско дружество. В молбата се поддържа основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Твърди се, че с окончателно решение от 2 март 2023 г. по делото „С. и други срещу България“ (жалба № 25795/15 и жалба № 59286/16), Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е констатирал нарушение на правата на молителите по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като се е позовал пряко на констатациите в решение по делото „Т. и други срещу България“ от 13.07.2021 г. Сочи се, че решението на ЕСПЧ от 2 март 2023 г. обединява посочените две жалби, едната от които е подадена от името на Ж. К. и П. К. – жалба № 59286/16г. Изложени са съображения, че решението е постановено от Комитет на ЕСПЧ и на основание чл. 28, § 2 от Конвенцията то е окончателно, считано от 2 март 2023 г., откогато според молителите започва да тече 6-месечният срок по чл. 305, ал. 2 ГПК. Затова се иска влязлото в сила въззивно решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане при съобразяване на правните стандарти на ЕСПЧ, изложение в решението. Ответникът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (сега с наименование Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, правоприемник на КУИППД) чрез Ю. В. – главен инспектор в ТО – София при ТД на КОНПИ, е подала отговор в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК, с който оспорва молбата с доводи по същество – невъзможност за отстраняване на последиците от нарушението. Прокуратура на Република България и „Йоина комерс“ ООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] не са подали отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като прецени по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК допустимостта на молбата за отмяна намира следното: Молбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК и изхожда от процесуално легитимирана страна. Подадена е в предвидения в нормата на чл. 305, ал. 2 ГПК шестмесечен преклузивен срок (на 09.06.2023 г.), считано от датата на постановяването на представеното с нея (в заверен препис и в превод на български език) решение от 02.03.2023 г. на ЕСПЧ. Молбата е вписана в съответната служба по вписванията, а молителите са освободени от внасяне на държавна такса за производството (с определение № 260012/14.06.2023 г. по гр. д. № 327/2009 г. на Окръжен съд – Перник). Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по нейната основателност. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.