Определение № 51 от 25.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 29/2016 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Национална агенция за приходите /НАП/-София срещу определение от 17.02.2015 по т.д. №2150/2012 на САС, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено постановеното по същото дело решение в частта за разноските като НАП е осъдена да заплати на [фирма]-София сумата от 3 530 лева вместо сумата от 1 457,60 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция. Ответникът по частната жалба [фирма]-София не изразява становище. [фирма]–в несъстоятелност счита частната жалба за частично основателна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. Съгласно чл.78 ал.8 ГПК и Наредба №1/2004 на ВАС за минимумите на адв. възнаграждения в полза на [фирма]-София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода по спора по иск с правно основание чл.647 ал.1,т.3 ТЗ и в зависимост от цената на същия. Видно от самата искова молба в нея е посочена цена на иска в размер на 30 920 лева. Съгласно разпоредбата на чл.70 ал.1 ГПК след провеждане на първото съдебно заседание по делото и при липса на възражения във връзка с цената на иска до тази дата, посочената цена става окончателна и не може да бъде променяна. При това положение и доколкото съответното юрисконсултско възнаграждение се определя по разпоредбата на чл.7 ал.2, т.4 от цитираната Наредба в редакцията действаща към датата на постановяване на въззивното решение-17.07.2014 г. и е в зависимост от цената на иска,то същото възлиза на 1457,60 лева, до който размер и следва да бъде присъдено. За разликата над него обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение