Решение № 12099 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5733/2015 г.

Решение № 12099 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5733/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П. против решение № 540/18.03.2015 г. по адм. д. № 3522/2014 г. по описа на Административен съд-П. с молба за отмяната му. Ответникът ЕТ "А. А. Ф. А. Т.-А. Щ." не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение, постановено по оспорване на А. А. Щ., едноличен търговец с търговска фирма ЕТ "А. А. Ф. А. Т.-А. Щ.", Административен съд П. е отменил ревизионен акт № 161402311/9.09.2014 г. съставен от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите при ТД на НАП-П., изменен с решение № 1177/28.11.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и Данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, с който на оспорващия са установени задължения за 2009 г., както следва: за ДОО 2677,50 лв и лихви 1923,24 лв; за ЗО 1647,70 лв и лихви 737,72 лв; за ДЗПО-УПФ 1029,80 лв и лихви 739,71 лв. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че ревизията е проведена по реда на чл. 122-124 ДОПК в нарушение на закона, чл. 124а ДОПК, чиято разпоредба е неприложима в производства за определяне ЗОВ за осигурителни периоди преди влизането й в сила. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Данните по преписката сочат, че ревизията, финализирана с оспорения ревизионен акт, е проведена на основание чл. 124а ДОПК по реда на чл. 122-124 ДОПК за установяване задължения за ЗОВ на оспорващия за 2009 г. Въпросът относно правната природа на разпоредбата на чл. 124а ДОПК и приложимостта й в ревизионните производства е разрешен с ТР № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. по описа на Върховния административен съд, съгласно което разпоредбите на чл. 122-124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК, ДВ бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Предвид това, обжалваното решение, постановено при подобно тълкуване на разпоредбата на чл. 124а ДОПК, като правилно следва да бъде оставено в сила. Доводите на касационния жалбоподател, изложени в постъпила след с. з. писмена защита, не следва да бъдат обсъждани, тъй като процесното ревизионно производство е започнало с връчване на задълженото лице на уведомление изх. № К-6-89/27.06.2014 г., предвид което въпрос относно валидността на ревизионния акт, издаден от лица по чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила от 1.01.2013 г. не може да бъде поставян, нито за съда е налице задължение по закон служебно да изследва въпроса по принцип в каквато насока е претенцията на касатора. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение