Определение № 121 от 29.02.2024 г. на ВКС по н. д. № 210/2024 г.

Производството е по чл. 44 ал. 1 от НПК. С разпореждане от 26.02.2024 г., съдията - докладчик при СГС е прекратил производството по НЧД № 1174/2024 г. по описа на същия съд и е изпратил делото на ВКС за определянето на друг еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че делото следва да се разгледа от ОС Варна. Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото и становището на прокурора, установи следното: НЧД № 1544 по описа за 2023 г. на ОС Варна е било образувано по постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/2014/ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение, постановено от несъдебен орган – Областна администрация, Мистелбах, Република Австрия. В изпратеното Удостоверение е отбелязан адрес на лицето, по отношение на което е постъпило искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция в размер на 390 евро - К. К., за извършено от същата нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно: [населено място], [улица]. Изяснено е по делото, че засегнатото лице К. е чешка гражданка със статут на постоянно пребиваващ в Република България гражданин на ЕС до 17.11.2026 г. и е адресно регистрирана в [населено място], на посочения адрес – [улица]. При предприето от съда действие по призоваване на К., същата не била установена на адреса, а по данни от други, живущи на адреса лица К. вероятно била извън България. Посочените обстоятелства мотивирали съдията докладчик да приеме, че по общите правила, по чл.31 ал.1 от Закона за признаване изпълнение и изпращане на решения за конфискация и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС), за определяне на подсъдността, делото не е от компетентността на ОС Варна. Приел е, че е налице хипотезата на чл.15, ал.5 от същия закон, съгласно която, при липса на установено местоживеене или обичайно пребиваване на лицето, компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. По тези съображения, с протоколно определение от 16.02.2024 г. прекратил производството по НЧД № 1544/23г. и на основание чл.31, вр с чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКОРНФС изпратил делото на СГС по компетентност. В тази връзка било образувано НЧД №1174 /24 г. по описа Софийски Градски съд. С посоченото по - горе разпореждане, съдията докладчик, с изложени мотиви свързани с неприложимост на визираното в чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКОРНФС изключение, възлагащо изрична компетентност на СГС, прекратил съдебното производство по делото и повдигнал пред ВКС спор за подсъдност. Основал виждането си върху безспорното различие на предпоставките визирани в чл.15, ал.5 от посочения закон, свързани с неизвестността на местоживеенето или обичайното пребиваване на засегнатото лице, каквато в случая счел, че не е налице при наличните данни за декларирано местоживеене на територията на РБ и ненамирането на лицето на така посочения от същото адрес на територията на страната. Като намерил, че в случая засегнатото лице К. има надлежно деклариран пред българските власти адрес на пребиваване и местоживеенето и не е неизвестно, съдията докладчик приел, че делото не се явява подсъдно на СГС, поради липсата на визираните в чл.15, ал.5 от посочения закон предпоставки, а същото следва да бъде разгледано по общите правила за определяне на компетентния съд по чл.31 от закона, а именно ОС Варна. ВКС – Трето наказателно отделение намира, че съдът, който следва да разгледа и реши делото е Окръжен съд Варна, по следните съображения: Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване на решението за налагане на финансови санкции е окръжният съд, в чийто териториален обсег се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на засегнатото/ санкционираното лице. Компетентността принадлежи на СГС, съгласно чл.15, ал.5 от посочения закон, само в случаите, когато не бъдат установени местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, като дефинитивно, понятията местоживеенето или обичайното пребиваване, са уредени в чл. 93 – чл. 96 от Закона за гражданската регистрация ( ЗГР) и в чл. 48, ал.7 от Кодекс на международното частно право. Съгласно чл. 3, ал.2, т.2, б.“а“ от ЗГР, на регистрация по този закон подлежат и всички чужденци, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. В случая, засегнатото лице К К. не е български гражданин, но е чужденка, придобила статут на продължително пребиваващ в РБ гражданин на ЕС, на основание чл.8, ал.1, т. 2 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България от граждани на ЕС и членовете на техните семейства и с оглед изискванията на ЗГС е декларирала адрес на пребиваване на територията на РБ. Следователно, същата има установено местоживеене по см. на ЗГР, което и определя като местнокомпетентен да разгледа делото, окръжният съд в района на който е местоживеенето на засегнатото лице, а именно Окръжен съд Варна. Обстоятелството, че към момента на предприетите действия от съда по призоваване, с оглед изпълнение на съдебната процедура по чл. 32 във връзка с чл.16, ал.1 – ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, засегнатото лице К. не е намерена на адреса, е въпрос с процесуален характер, както правилно е констатирал и съдията от СГС, относим към процедурата, по която делото да бъде разгледано, но не касае подсъдността. По изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,