Определение № 221 от 02.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 182/2012 г.

Производството по ч.т.д.№ 182/2012г. е образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 70/16.01.2012г. по ч.гр.д.№ 136/12г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 15.12.2011г. по ч.гр.д.№ 17215/11г. на Софийския градски съд и е отхвърлена молбата на [фирма] за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу [фирма] и Н. П. Й. за заплащане на сумата от 139087.92 лв. чрез налагане на запор върху банкови сметки. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежи само определението, с което въззивният съд допусне обезпечение на иск по частна жалба срещу първоинстанционно определение, с което молбата за обезпечение е оставена без уважение. В хипотезата, при която въззивният съд е отменил допуснато от първоинстанционния съд обезпечение на иска, приложение намира разрешението по ТР № 1/21.07.2010г. по тълк.д.№1/10г. на ОСГТК на ВКС и въззивният акт не подлежи на обжалване с частна касационна жалба. По тези съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане. Необжалваемостта на въззивното определение изрично е посочена в акта на САС и ВКС само констатира недопустимостта на жалбата, поради което настоящото определение не подлежи на обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд