Определение № 209 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 191/2010 г.

Производството е по член 274 ал.2 изр.първо от ГПК. Образувано е по частна жалба,подадена от С. Г. М. ,чрез пълномощника й П. М., против определение,взето в съдебно заседание,проведено на 26.02.2010г. по гр.д. №6609/2009г. по описа на Софийски градски съд,ВО,ІІ-В въззивен състав,с което са върнати като недопустими ,поради липса на правен интерес въззивните жалби на С. Г. М. против решението постановено по гр.д. №3669/2005г. по описа на СРС,29 състав и прекратява производството по делото,образувано по тези въззивни жалби. В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба Н. Н. К. в писмения си отговор,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената частна жалба е неоснователна. Видно от данните по делото,Софийският районен съд е бил сезиран с искова молба от Н. Н. К. против В. А. Н. и С. Г. М. ,с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ и член 33 ал.2 от ЗС,като е образувано гр.д. №3669/2005г. по описа на Софийски районен съд,29 състав,което производство е приключило с решение от 16.03.2009г. С решението си по горното дело,първоинстанционният съд е признал за установено по иска с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ по отношение на ответника В,че ищецът Н. Н. К. притежава право на собственост върху ½ идеална част от описания в решението недвижим имот. Със същото решение е отхвърлен предявения от Н. Н. К. срещу В. А. Н. и С. Г. М. иск с правно основание член 33 ал.2 от ЗС. Срещу горепосоченото решение на Софийски районен съд е подадена въззивна жалба от Н. Н. К. и е образувано гр.д. №6609/2009г. по описа на Софийски градски съд. Срещу решението на първоинстанционния съд по горепосоченото дело е била депозирана въззивна жалба №10286112/12.06.2009г. от ответницата по иска с правно основание член 33 ал.2 от ЗС С. М. и последваща въззивна жалба вх. №1029891/24.06.2009г. от С. М. срещу същото решение,с което е бил отхвърлен предявеният от Н. К. против С. М. и В. Н. ,иск с правно основание член 33 ал.2 от ЗС. При това положение,правилно и законосъобразно,въззивният съд с определението си,предмет на настоящата частна жалба,е постановил връщането на горепосочените въззивни жалби на С. М. ,като недопустими,поради липса на правен интерес,тъй като заявената срещу нея ищцова претенция с правно основание член 33 ал.2 от ЗС е била отхвърлена изцяло с постановеното от първинстанционния съд решение. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд