Определение № 297 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Русенския окръжен съд от 21.02.2012 г. по гр.д. № 98/2012, което е отменено решението на Русенския районен съд от 05.12.2011 г. по гр.д. № 7156/2011, като е уважен да размера на 30.000,00 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от трудова злополука. Недоволен от решението в уважителната част е касаторът [фирма], С., представляван от адв. Д. Л. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди заключението на вещите лица с оглед на всички доказателства по делото, както и всички възражения и доводи на страните и за допустимостта трудовият характер на злополуката да бъде установен не по реда на чл. 57 и сл. КСО, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. С допълнителна молба от 13.06.2012 г. касаторът е посочил и други правни въпроси, които обуславят решението по делото, като обосновал и правото им значение, но те не следва да бъдат обсъждани, тъй като молбата е постъпила след изтичането на срока за обжалване, чието продължаване не е поискано нито допуснато. Ответникът по жалбата Ф. А. А., представляван от идв. М. К. от РАК я оспорва, като счита че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като трудовият характер на злополуката е установен по надлежния ред и въззивнто решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника и е пострадал при извършването на изкопни работи, което по декларация на ответника е признато по надлежния ред за трудова злополука. При злополуката ищецът е получил счупване на горната челюст, лявата зигоматична кост и многофрагментарно счупване на долната челюст, костите на носа, загуба на четири зъба, мозъчно сътресение аспирация на кръв и колекцята й в белия дроб, левия максиларен синус, под лигавицата на лявата очна ябълка, кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявото око, както множество контузии и отоци по лицето, претърпял е интензивни болки и страдания и продължително лечение, в т.ч. хирургическо, като загубата на зрението на лявото око и белезите по лицето ще останат трайно. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като последният правен въпрос не обуславя решението па делото – трудовата злополука е установена по надлежния ред, това се признава извънсъдебно от ответника и не се оспорва по делото. Първите два правни въпроса обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречиво от съдилища. Те нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, той като възизвният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички обстоятелства по делото с оглед исканията, възраженията и правните доводи на страните. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение