Определение № 3443 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2348/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение № 1895/18.04.2024 г. по гр.д. № 1141/2024 г. на ВКС, III – г.о, с което молба за отмяна от Л. И. К. на влязло в сила решение № 17 от 09.01.2024 г. по в.гр.д. № 2342/2023 г. на ОС – Варна, на основание чл.303, ал.1, т. 4 ГПК, е оставена без разглеждане. Частният жалбоподател -Л. И. К. е изложила доводи за неправилност на определението, твърди че са налице отменителните основания по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде разгледана по същество. Искането е за отмяна на обжалваното определение и делото да бъде решено по същество. Ответникът- Н. Н. Р. не е представил писмено становище в срока по чл. 275, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Производството по гр.д. № 1411/2024 г. на ВКС, III – г.о. е образувано по молба за отмяна на решение № 17 от 09.01.2024 г. по гр. д. № 2342/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменено изцяло решение № 3445/26.10.2023 г. по гр. д. № 6309/2023 г. на Районен съд – Варна и вместо него е постановено друго, с което на Л. И. е наложена мярка по Закона за защита от домашно насилие/ЗЗДН/ да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. Н. Р. и е осъдена да заплати глоба в размер на 200 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС - Варна, ведно с дължимата за производството пред двете съдебни инстанции държавна такса, както и да заплати разноските на другата страна и е постановено издаването на заповед за защита. Молителката е поддържала, че е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като това решение противоречи на решение от 13.06.2023г. по гр.д.№957/2023г. на РС Шумен, с което при една и съща фактическа обстановка, е наложена мярка и на Н. Р. по Закона за защита от домашно насилие - да не доближава Л. И. и да заплати глоба в размер на 200 лева. При тези данни, за да постанови своето определение съставът на III – г.о. на ВКС е приел, че със съдебното решение, чиято отмяна се иска, са постановени мерки по ЗЗДН, поради което молба за отмяна на същото е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане. Съставът на ВКС е посочил, че съгласно разрешенията в ППВС № 2/29.09.1977 г. и ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, отмяната не може да се приложи по отношение на всички съдебни актове, а само по отношение на тези от тях, които се ползват със сила на присъдено нещо. Прието е, че в случая молбата за отмяна е подадена срещу влязъл в сила съдебен акт (въззивно решение), което е постановено по ЗЗДН, в производство по спорна съдебна администрация, с което не се формира сила на присъдено нещо и поради това не подлежи на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени с т. 4 от цитирания по - горе тълкувателен акт. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Решенията, постановявани от съда при упражняване на правомощия по ЗЗДН, са израз на съдебното администриране на гражданските правоотношения. Влизането в сила на посочената категория решения не поражда последиците на разрешен със силата на присъдено нещо правен спор. Производството по ЗЗДН започва по молба на пострадалото лице и е свързано с осигуряване и налагане на мерки за защита, а не цели разрешаване на правен спор със сила на присъдено нещо. П остановеният с тях правен резултат може да бъде отменен или изменен отново по молба на въз основа на нови (новонастъпили или новооткрити) релевантни за спора обстоятелства, а и с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗЗДН мерките по този закон се налагат само за срок за срок от три до 18 месеца, т.е. те са винаги с временно действие, а не уреждат трайно конкретните граждански правоотношения. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии. Съдът постановява решение, с което отказва да издаде или издава заповед за защита по чл. 16 ЗЗДН и издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение съобразно чл.20 ЗЗДН. При определяне на защитната мярка по чл.5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице. Правото да се сезира съдът с искане за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него с искане да определи ред и начин на упражняване на материалните им отношения/ в този смисъл са изложени съображения и в мотивите към ТД№2/2019 ОСГК на ВКС/. Ето защо обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на решение постановено по реда на ЗЗДН, следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото разноски в полза на частния жалбоподател не следва да бъде присъждани. Предвид изложените съображения съдът: