Определение № 12515 от 05.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11098/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл.154а ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Н. Х. от гр. София против Определение № 33054/09.10.2025 г. по адм. дело № 10499/2025 г. на Административен съд - София-град, в частта с която на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, е разделено производството по жалба на Б. Н. Х. срещу решения, обективирани в протоколи на едноличния собственик на капитала на „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД гр. София № РД-16-213/06.08.2025 г., № РД-16-214/06.08.2025 г. и РД-16-215/06.08.2025 г., оставил е за разглеждане по адм. дело № 10499/2025 г. жалбата срещу решение, обективирано в протокол на едноличния собственик на капитала на „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД гр. София № РД-16-213/06.08.2025 г. и е спрял производството по адм. дело № 10499/2025 г. по описа на АССГ до приключване на производството по Тълкувателно дело № 6/2023 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегии на Върховния административен съд. При извършената служебна проверка се установи, че частната жалба е частично процесуално недопустима. Атакуваното определение в частта, с която производството по делото е разделено, не подлежи на самостоятелно обжалване. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от АПК допуска обжалване на определения и разпореждания, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и в случаите, изрично посочени в закона. Оспореното определение в тази си част не попада в предметния обхват на чл. 229, ал. 1 от АПК, защото с нея не се прегражда по-нататъшното развитие на процеса и не е изрично посочена в закон. С разделянето на производството не е сложен край на делото по жалбата на Б. Н. Х.. С оглед горното и независимо от изложените доводи за връзка между оспорените актове, инстанционният контрол върху обжалваното определение е недопустим. Налице е основанието по чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 от АПК за оставяне на частната жалба в тази част без разглеждане и за прекратяване на образуваното по нея производство. Частната жалба срещу определението на АССГ, в частта с която производството по делото е спряно е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Частният жалбоподател счита обжалваното определение в тази част за неправилно, тъй като липсвало посоченото основание за спиране на производството. Излага съображения по съществото на спора. Иска отмяна на обжалваното определение в посочената част и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът – Министъра на здравеопазването изразява становище за неоснователност на частната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, приема следното: Разгледана по същество, частната жалба в тази и част е основателна. За да постанови обжалваното определение и да спре производството, съдът е посочил, че „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД гр. София е еднолично акционерно дружество с едноличен собственик на капитала - българската държава, чрез министъра на здравеопазването, като същото е публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗПП. Според съда е спорен въпросът, в какво качество - като административен орган и орган на власт или като гражданскоправен субект - собственик на капитала на търговското дружество, е действал министърът на здравеопазването, при назначаване и освобождаване на членове на органи на управление и контрол на публични предприятия по реда на ЗПП и ППЗПП, както е сторено с процесното оспорено решение. Изложени са мотиви, че във ВАС е образувано и е висящо Тълкувателно дело № 6/2023 г. за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси: „1. При провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия по реда на Закона за публичните предприятия и на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, действа ли министърът в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие, като административен орган и като орган на власт или като гражданскоправен субект в качеството му на собственик на капитала на търговското дружество? 2. Актовете на министър при провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия представляват ли административни актове, които подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс?“. АССГ е приел, че има аналогия по спорните въпроси, които следва да се разрешат със съдебен тълкувателен акт и този, на който се дължи отговор по предизвикания правен спор относно допустимостта на жалба срещу решенията на министъра на здравеопазването, в качеството на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „ЗИКДБ“ ЕАД. Освен това имало идентичност и по въпроса дали актовете на управителните органи на публичноправни субекти с изцяло държавно участие, при освобождаване и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия, представляват административни актове, които подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. В случая били налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за спиране на съдебното производство, тъй като между образувано и е висящо Тълкувателно дело № 6/2023 г. на ВАС и настоящото дело съществувала връзка на преюдициалност. Определението в тази част е неправилно. На първо място следва да се посочи, че считано от 05.08.2025 г. в АПК има специални разпоредби, уреждащи случаите, в които производството по делото се спира, поради което не могат да намерят приложение разпоредбите на ГПК на основание чл. 144 АПК, тъй като същият е приложим само за неуредените в дял трети "Производства пред съд", глава девета "Общи разпоредби" на АПК. Независимо от неточно посочената разпоредба, съгласно чл.154а ал.1 т. 7 от АПК, съдът спира производството по делото когато има образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд или Върховния административен съд по въпрос от значение за спора. Несъмнено в производството пред Административен съд – София-град следва да бъде извършена преценка относно допустимостта на оспорването срещу Решение, обективирано в протокол на едноличния собственик на капитала на „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД гр. София № РД-16-213/06.08.2025 г., с което министърът на здравеопазването, в качеството на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „ЗИКДБ“ ЕАД на основание чл. 221, т. 4, чл. 232а от Търговския закон, чл. 13, чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Закона за публичните предприятия (ЗПП), чл. 13, т. 4 от устава на дружеството и чл. 21, т. 3 и чл. 25 от договор № РД-16-75/16.02.2024 г. за възлагане на управление на дружеството е освободил Б. Х. – представител на държавата като член на съвета на директорите на ЗИКДБ ЕАД. Част от тази преценка е дали оспорения акт представлява административен акт подлежащ на съдебен контрол от административните съдилища. Поставеният преюдициален въпрос по Тълкувателно дело № 6/2023 г. на ВАС е във връзка с актове на министър в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие при провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия по реда на Закона за публичните предприятия и на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. По настоящото дело липсва такъв спор, доколкото по делото липсват данни за започване и провеждане на конкурсна процедура по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗПП. Основанието посочено в обжалваната заповед касае правомощие на министъра чл. 15 ал.1 от ЗПП, като орган, упражняващ правата на държавата, да взема решенията от компетентността на общото събрание на съдружниците/акционерите в едноличните публични предприятия. В разпоредбата на чл.221 от ТЗ са посочени въпросите, по които е компетентно общото събрание на акционерите в ЕАД, като сред тях не е предвидено вземане на решение за провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол. Следователно тези решения са специфични за органа, упражняващ правата на държавата в публичните предприятия по ЗПП и не са присъщи за тези решения, които той взема от името на общото събрание на акционерите в ЕАД. Ето защо липсва връзка между решенията, които органа, упражняващ правата на държавата в публичните предприятия по ЗПП взема за провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол и тези решения, които той взема от името на общото събрание на акционерите в ЕАД. Преюдициалност е налице само при наличие на спор с предмет, разрешаването на който би било от значение за правилното решаване на висящия пред съда, който извършва преценката, спор. Такава връзка в случая не е налице, тъй като предмет на Тълкувателно дело № 6/2023 г. на ВАС е ограничен кръг от актове на министърът в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие по провеждане на конкурс, но не и тези актове, които касаят въпросите от компетентността на общото събрание на съдружниците/акционерите в едноличните публични предприятия. Като е достигнал до различни правни изводи, Административен съд – София-град е постановил неправилен съдебен акт за спиране на производството, който следва да бъде отменен, а делото - върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Отговорността за разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Възлагането на разноските по делото пред ВАС следва да бъде направено при приключването му в зависимост от изхода на правния спор. Поради това съгласно чл. 226, ал. 3 АПК вр. чл. 236 АПК, по претендираните от частния жалбоподател разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Така мотивиран и на основание чл. 236 вр. с чл. 215, т. 4 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение