Определение № 1058 от 26.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 221/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Бургаския окръжен съд от 11.10.2010 г. по гр.д. № 998/2010, с което е потвърдено решението на Бургаския районен съд от 16.04.2010 г. по гр.д. № 8934/2009, с което е уважен предявеният иск по чл. 252 ЗМВР. Недоволен от решението е касаторът Министерство на правосъдието, представляван от юрк. Ю. Ш., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за размера на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение, когато част от прослуженото време е в системата на МО, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Х. К. Д., представляван от адв. М. Д. от Б. я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че част от прослуженото време на ищеца е в системата на МО, поради което е без значение продължителността на стажа му в последното местослужене. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя крайното решение на съда, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата (в представените съдебни решения са разрешени други въпроси) нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че разпоредбата на ал. 2 разширява приложното поле на чл. 253, ал. 1 ЗМВР. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение