Решение № 8492 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8770/2025 г.

Производството е касационно. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР – София, против Решение № 1121/03.07.2025 г., постановено от Административен съд – Перник по адм. д. № 124/25 г., в частта, в която е осъдена да заплати на Р. Н. И. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 7301,64 лева за периода 27.03.2024 г. до 21.11.2024 г. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба 24.01.25г. до датата на изплащането му, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лева за периода 11.03.24 г. до 21.11.24 г., ведно със законната лихва, в резултат на незаконосъобразния акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗППАМ № 24-0353-000032/11.03.2024 година. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част и се иска отмяната му и отхвърляне на исковете изцяло или намаляване на сумите на присъдените обезщетения. В съдебно заседание, процесуалният представител на касатора прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Р. Н. И. чрез процесуалния си представител – адв. Топузова оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция, за които представя списък. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд установи, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу тази част от съдебоното решение, която е неблагоприятна за касатора, поради което преценява касационната жалба като допустима. По основателността й приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с два обективно съединени иска – един за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи от получаване на трудово възнаграждение, за периода от 27.03.24 г. до 21.11.24 г. и другият за получаване на обезщетение за претърпени неимуществен вреди за периода от 11.03.24 г. до 21.11.24 г., ведно със законната лихва върху сумите на обезщетенията, считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Вредите са в резултат на наложена незаконосъобразна Принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса с отговорността, но за не повече от 18 месеца. Административният съд е установил, че в резултат на проверка, извършена от длъжностни лица на ответника, на ищеца е наложена въпросната ПАМ със Заповед от 11.03.24 г., която след обжалването й е отменена от съда с решение на Административен съд – Перник по адм. д. № 212/24 г., влязло в сила на 04.11.24 година. Установил е, че във връзка с установеното нарушение – управление на ППС – товарен автомобил, собственост на „РВС Инженеринг“ ЕООД, с водач Р. Н. И., във връзка с което е наложена ПАМ, е образувано на 11.03.24 г. и досъдебно производство, което е прекратено на 13.11.24 година. Установил е също така, че на 11.03.24 г. И. е и временно задържан, за което е издадена заповед, но е освободен на същата дата. Въз основа на трудов договор и допълнително споразумение към него, съдът е приел за установено, че И. е бил в трудово правоотношение с „РВС Инженеринг“ ЕООД, на длъжност „електротехник, строителен“, с основно трудово възнаграждение в размер на 933 лева, считано от 01.01.24 година. Установил е, че И. е получил предупредително писмо от управителя на дружеството, че ако до един месец не възстанови възможността си да управлява МПС и да изпълнява в цялост трудовите си задължения, ще бъде освободен от заеманата длъжност. Установил е, че И. е освободен от заеманата длъжност със заповед от 15.04.24 г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – липсата на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, както и че не са му изплащани обезщетения. Съдът е установил, че И. е регистриран в дирекция „Бюро по труда“ – Перник като безработно лице на 19.04.24 г., като е с такава регистрация и към 19.12.24 година. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля, поискан от ищеца, въз основа на които е приел за доказани негативните преживявания на ищеца. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал извод за основателност на иска за обезщетяване на имуществени вреди. Преценил е, че е налице незаконосъобразна ПАМ, от която са произтекли имуществени вреди за ищеца от пропуснати ползи за получаване на трудово възнаграждение, за периода от 27.03.24 г. – денят на изплащане на последното трудово възнаграждение на ищеца до 21.11.24г. – връщането на СУМПС. Съдът е кредитирал по този въпрос трудовия договор, допълнителното споразумение към него и служебната бележка от бюрото по труда. Посочил е, че тези документи не са оспорени от ответника, въпреки доводите му в отговора на исковата молба. Приел е и наличието на причинно-следствена връзка между ПАМ и прекратяване на трудовия договор на ищеца. Приел е, че обезщетение се дължи за целия исков период, тъй като независимо, че ПАМ е отменена с влязло в сила решение на 04.11.24 г. реално СУМПС е върнато на ищеца на 21.11.24 година. Съдът е уважил в предявения размер исковата претенция, обосновавайки се с размера на трудовото възнаграждение на И., считано от 01.01.24 година. Съдът е преценил като основателен и предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 11.03.24 г. до 21.11.24 г. Приел е, че негативните преживявания и емоционалното състояние на ищеца през този период, са доказани с показанията на св. Г., тъй като тя е непосредствен очевидец на състоянието на ищеца през този период. Преценил е, че справедливият размер на обезщетението е 4000 лева. Върховният административен съд преценява касационната жалба като частично основателна. Необосновано е решението в частта, в която е определен размера на обезщетението за имуществени вреди. Съдът е следвало да съобрази възраженията на ответника, направени както в отговора на исковата молба, така и в писмена защита, касаещи представените от ищеца частни документи за наличие на трудов договор, неговото прекратяване и получаваното трудово възнаграждение и укаже на ищеца по реда на чл.171, ал.4 АПК необходимостта от ангажиране на доказателства за тези твърдени обстоятелства, каквито биха били трудова книжка и/или данни за вписаните обстоятелства от органите по приходите, изпратени им по реда на чл. 62, ал.5 от Кодекса на труда. Съдът е следвало да укаже на ищеца необходимостта да уточни от какъв акт, действие или бездействие се претендира обезщетението за имуществени вреди за периода от влизане в сила на решението за отмяна на ПАМ до фактическото връщане на СУМПС. Също така, съдът е следвало да изиска информация за размера на полученото обезщетение за безработица от ищеца за исковия период, което следва да приспадне от претендираното обезщетение за пропуснати ползи. Данни по този релевантен за спора въпрос се представят от касатора с касационната жалба, но касационната инстанция не може да прави нови фактически установявания по делото. Всички тези пропуски на съда са съществени процесуални нарушения, тъй като са довели до резултат, който може и да не е същият, в случай, че съдът не бе допуснал съдопроизводствените нарушения. В тази част решението на съда следва да се отмени, а делото се върне на друг съдебен състав за ново произнасяне по този иск. Настоящият съдебен състав преценява като правилно решението на първоинстанционния съд, постановено по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Негативните изживявания на ищеца в това число и неудобството му от причината, поради която му е наложена ПАМ са доказани от показанията на разпитания по делото свидетел. Съдът правилно е дал вяра на тези показания, въпреки евентуалната заинтересованост на свидетелката от изхода на спора. Правилно е преценено от съда, че именно тя, като съжителстваща с ищеца, е непосредствения очевидец на тревогите и притесненията му, претърпени във връзка са наложената ПАМ и изпълнението й. Не може да се сподели възражението на касатора, че присъденият размер на обезщетението е завишен. Ищецът е изпитвал през период повече от 8 месеца тревога и неудобство от факт на налагането на ПАМ и причината за това, тревога за осигуряване на средства за домакинството и ежедневните нужди на лицата в него, тъй като работата му, от която получава доходи е свързана с управление на МПС. Свидетелката говори и за изпитван срам от ищеца от случилото се. Всички тези установени обстоятелства мотивират касационната инстанция да прецени присъдения размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди като справедлив. С оглед изхода на производството пред касационната инстанция следва да се преизчисли и размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца за първоинстанционното производство, като то следва да се присъди в размер на 179,36 лева. Дължимите разноски за първоинстанционното производство на ищеца са сбора от посочената сума от 179,36 лева и 10 лева държавна такса, или в общ размер от 189,36 лева. Над тази сума, решението, в частта в която са присъдени разноски на ищеца за първоинстанционното производство следва да се отмени. За касационната инстанция, на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски в размер, пропорционален на отхвърлената част от касационната жалба. Изчислени по посочения начин, разноските, които следва да се присъдят на ответника в касационното производство са в размер на 180,96 евро. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал.1 и ал.2 АПК, Върховният административен съд