Определение № 259 от 21.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 1034/2014 г.

По делото е постъпила молба от [фирма], [населено място] – взискател по изп. дело № 20148880400114 по описа на Частен съдебен изпълнител Г. З., рег. № 888 с район на действие Окръжен съд Пазарджик, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.05.2014г. по в. т. дело № 297/2013г. от Апелативен съд П., за увеличаване размера на внесената от [фирма], [населено място] гаранция до размера на предсрочно изискуемото вземане 283 381,27 лв. Молителят поддържа становище, че внесеното по чл. 282, ал. 3 ГПК по сметка на ВКС обезпечение в размер 44 389 лв. не покрива напълно задълженията на [фирма] към 28.05.2014г. съгласно удостоверение, издадено от ЧСИ Г. З. по посоченото изпълнително дело. Касаторът [фирма], [населено място] поддържа становище, че молителят [фирма], [населено място] не е страна по настоящото дело, независимо от конституирането му като взискател по изпълнителното дело, и че молбата е неоснователна, тъй като меродавен за преценката на предпоставките за допускане спиране на изпълнението на въззивното решение е размерът на присъдената с решението сума и внесената парична гаранция отговаря на присъденото вземане съгласно диспозитива на решението. Искането на [фирма], [населено място] за увеличаване размера на внесената от [фирма], [населено място] гаранция до размер 283 381,27 лв. е неоснователно. Разпоредбата на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК предвижда като предпоставка за спиране на изпълнението на въззивното решение представяне на надлежно обезпечение в размер на присъдената с решението сума, когато искът е за парично вземане. В настоящия случай присъдените с решение № 570 от 15.11.2013г. по в. т. дело № 297/2013г. на Пловдивски апелативен съд – предмет на касационната жалба суми по предявените искове са в размер общо 44 389 лв., от която 13 469 лв. – възнаграждение за допълнително извършени строително-монтажни работи на обект „МБАЛ Е. – разширение” в [населено място], описани в чл. ІІ от споразумение между страните от 23.06.2009г., и 30 920 лв. – уговорена като дължима от ответника на ищеца съгласно чл. ІV от споразумение между страните от 23.06.2009г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Внесената по сметка за обезпеченията на ВКС от касатора гаранция е в размер на присъдените с въззивното решение суми общо размер 44 389 лв., поради което не са налице предпоставки за увеличаване размера на обезпечението по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. За спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение е без значение дали по изпълнителното дело има присъединени други взискатели и други дължими суми, различни от присъдените с решението – предмет на касационната жалба. Мотивиран от горното, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение