Определение № 500 от 05.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2302/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от д-р Б. Я. М. срещу определение № 100224 от 04.03.2021 г. по ч.гр.д. № 492/2020 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 100038 от 05.01.2021 г., подадена по пощата на 04.01.2021 г., допълнена с молба вх. № 101291 от 15.02.2021 г., подадена по пощата на 11.02.2021 г., за допълване на основание чл. 250 ГПК на определение № 100933/02.12.2020 г. по ч.гр.д. № 492/2020 г. на Бургаския апелативен съд. Поддържа се, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните. С определение № 100933/02.12.2020 г. по ч.гр.д. № 492/2020 г. на Бургаския апелативен съд е оставена без уважение частната жалба на Б. Я. М. срещу разпореждане № 170/15.07.2020 г. по ч.гр.д. № 101/2020 г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е върната подадената по пощата на 16.03.2020 г. до Бургаския апелативен съд, с вх. № 329 от 18.03.2020 г. по описа на Бургаския апелативен съд частна жалба на Б. Я. М.. В срока по чл. 250, ал. 1 ГПК пред Бургаския апелативен съд е постъпила молба вх. № 100038/05.01.2021 г. от Б. Я. М., в която е 1 посочена единствено, че е срещу определение № 100933/02.12.2020 г. по ч.гр.д. № 492/2020 г. на Бургаския апелативен съд и е с правно основание по чл. 250 ГПК. С разпореждане от 06.01.2021 г. Бургаският апелативен съд е указал на молителя, че следва в едноседмичен срок от съобщението да изложи обстоятелствата, на които се основава искането му по чл. 250 ГПК и да формулира конкретно искане към съда. В указания едноседмичен срок молителят Б. Я. М. с молба вх. № 101291/15.02.2021 г., е изложил твърдения за немотивираност на определението на Бургаския апелативен съд, тъй като според него, съдът не е обсъдил всичките му възражения и не са изложени мотиви. Изложил е правни съждения за характера на развилото се пред Бургаския апелативен съд производство, както и негови изводи. Исканията му са съдът да се произнесе по зададени от него въпроси свързани с това дали съдът счита или не за правилно и законосъобразно произнасянето на Ямболският окръжен съд по обжалваното пред Бургаския апелативен съд разпореждане. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 250 ГПК страната има процесуална възможност да иска допълване на определението в случаите, в които съдът е пропуснал да се произнесе по цялото искане, с което е сезиран. Посочено е, че подобна възможност за страната възниква единствено при липса на произнасяне по част от спорния предмет по делото. Според апелативения съд в правомощията си на въззивна инстанция след извършена от него служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на обжалваното разпореждане и при обсъждане само на релевантните за производството възражения на жалбоподателя, се е произнесъл изцяло по искането му за отмяна на обжалваното разпореждане, като е приел жалбата му за неоснователна, поради която я е оставил без уважение. Приел е, че поради липсата на валидно сезиращо искане, по което съдът да не се е произнесъл, молбата му по чл. 250 ГПК се явява неоснователна. Според него съдилищата не са длъжни да обсъждат всички възражения изложени от страните, а обсъждат и се произнасят само по тези, които имат отношение по конкретния предмет на производството. Приел е, че при неизлагането на съображения от съда в мотивната част на съдебния акт, не е обстоятелство, което дава възможност за допълване на акта по реда на чл. 250 ГПК. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. След като въззивната инстанция се е произнесла по правилността на първоинстанционното разпореждане за връщане на частната му жалба във всичките му атакувани части, т.е. по целия предмет на жалбата му, то постановеното определение не е непълно. Неразглеждането в мотивите към определението на всички правни доводи на жалбоподателя, изложени в жалбата му, не поражда непълнота на съдебния акт. Мотивите към определението, макар и обективирани в един писмен документ със самото определение /диспозитива/ не съставляват част от определението и не подлежат на поправка или допълване по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК. От друга страна, съдът не дължи произнасяне с диспозитива на определението по направените от страните правни доводи, възражения, оплаквания, а ги разглежда само в мотивите. Непълнотата на мотивите не води до непълнота на определението. Независимо от горното, за яснота следва да се посочи, че в практиката на ВКС е застъпено становището, че "на допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи диспозитивът, в който е обективирана волята на съда, а не аргументацията на решаващия съд, изложена в мотивите на съдебния акт", а когато искането за допълване касае искане за промяна на мотивите с допълнително произнасяне на конкретни доводи, то молбата за допълване по реда на чл. 250 ГПК не може да бъде уважена. По изложените съображения частната жалба на д-р Б. Я. М. следва да бъде оставена без уважение. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.