Решение № 5489 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 485/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" против Решение №12799/20.11.2025 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №1134/2023 г., с което съдът е отменил Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-215/26.04.2023 г. и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № РД-10-336/28.04.2023 г., и двете издадени от председател на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" гр. София, както и е осъдил Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", да заплати на “Солвей соди” АД, ЕИК 813109388, сумата от 26 552/двадесет и шест хиляди петстотин петдесет и два лева/ лева – съдебни разноски. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Претендира се отмяна на съдебни акт и отхвърляне на първоинстанционната жалба. Ответникът - “Солвей соди” АД е подал писмен отговор, в който оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага съображения, че първоинстанционният административен съд е постановил неправилно съдебно решение и същото следва да се отмени. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд Варна е Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-215/26.04.2023 г. и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № РД-10-336/28.04.2023 г., издадени от председател на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" гр. София. Първоинстанционният административен съд е направил следните фактически изводи, въз основа на доказаните по делото релевантни обстоятелства: Държавна агенция ДРВВЗ е разполагала с информация за календарната 2022 г. относно количествата осъществени внос, износ, международни морски бункерни доставки, вътрешнообщностни пристигания и вътрешнообщностни изпращания на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива, както и за лицата, които са ги осъществили, като за дружество "Солвей соди" АД е отразено, че е осъществило внос на нефтен кокс от 278 160,553 тона. Информацията е представена от Агенция Митници с писмо с вх. № СП-9/07.02.2023 г. "Солвей соди" АД е декларирало данни за внос на енергийни продукти по приложение А, глава 3, 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива – нефтен кокс, в следните количества – 15 701 тона налични към 01.01.2022 г. и внос от 277 263 тона, като тези факти се констатират в справка-декларация по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН с вх. № 160/06.02.2023 г. на дружеството. След корекция поради проверка от ДА”ДРВЗ” дружеството е подало коригираща декларация, като е уточнило и вярното количество горива, а именно 278 160,553 тона. По делото не е било спорно, че председателят на ДА ДРВВЗ, е утвърдил „Общо разпореждане за създаване на нивата на запаси за извънредни ситуации за задължените лица и за Агенцията, за периода 01.07.2023 г. – 30.06.2024 г.”, определени въз основа на данните за среднодневен нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти. Ответното дружество е било вписано на основание Заповед № РЗЛ-8/21.04.2023 г. на председателя на ДА ДРВВЗ в Регистъра на задължените лица по ЗЗНН за периода 01.07.2023 г. – 30.06.2024 г. под № 215. С Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-215/26.04.2023 г. председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 и ал. 3, чл. 23, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 12, ал. 1-5 и ал. 11, както и чл. 14 от ЗЗНН, е определил на дружеството индивидуално ниво на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2023 г. – 30.06.2024 г. - от котелни горива съответно 46 334,571 тона. След установена грешка при изчисленията в посоченото по-горе количество е издадено Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-215/26.04.2023 г. С решение № РД-10-336/28.04.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, неразделна част от Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации №Р-12-215/26.04.2023 г., е отхвърлено оспорването срещу акта на долустоящия орган. За установяване на спорните по делото обстоятелства, са изслушани заключения на основна и допълнителна съдебно - икономическа експертиза. При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт и на всички основания, посочени в чл. 146 АПК, административният съд е достигнал до извод, че същият е незаконосъобразен и го е отменил, ведно с решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. “Солвей соди” АД е задължено лице по смисъла на ЗЗНН, защото внася енергийни продукти от обхвата на Приложение А, т. 3. 4 от Регламент № 1099/2008 през предходната година. Според разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗЗНН, всяко лице, внасяло такива продукти, е задължено да поддържа извънредни запаси, пропорционални на дела му в общия нетен внос и вътрешнообщностните пристигания в страната. Респективно на основание § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН "задължено лице" е икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти, като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България, а от своя страна "икономически оператор" е лице, което осъществява икономическа дейност с енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008. На основание чл. 12, ал. 1 ЗЗНН, запасите за извънредни ситуации, които се създават и поддържат от задължените лица и от агенцията, се определят от председателя на агенцията ежегодно до 30 април с разпореждания за общите и индивидуалните нива на запасите по чл. 8, ал. 2, т. 2 и 3. Нивата на запасите се определят въз основа на предоставените данни за предходната календарна година, като за жалбоподателя приложими са били разпоредбите на чл. 12, ал.6-ал.13 ЗЗНН, тъй като се касае за ВОП. В противоречие със съдопроизводственото правило на чл. 170, ал. 3 АПК, чл. 171, ал. 4 и ал. 5 АПК съдът не е изяснил спорното от безспорното в съдебния административен процес, с оглед доводите и възраженията на страните, не е разпределил правилно доказателствената тежест, поради което по делото не е било доказано поотделно за всяко от задължените 262 лица индивидуалното му участие в равностойност на нефт в нетния внос и ВОП на енергийните продукти, също така не е бил изяснен въпросът на какво се дължи разликата между стойността на общото участие на всички задължени лица и посоченото количество в справката на Агенция Митници, респ. на НСИ – 4 810 438,417 тона. Изпълнението на служебното задължение на съда да даде указания по реда на чл. 171, ал. 5 АПК на съответната страна за кои конкретни правнорелевантни факти от значение за изхода на спора не сочи доказателства, е условие за прилагане на тежестта на доказване, а нарушаването му винаги е съществено. Цитираните по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано възприетата фактическа обстановка са довели до произнасяне с решение преди разясняване на спора от фактическа страна. Делото е останало непопълнено с относими към спора доказателства, което е пречка касационната инстанция да провери правилността на приложението на материалния закон. При тези данни настоящият състав счита, че делото е останало неизяснено от фактическа страна в резултат на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, които са съществени. Наличието им е касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Варна. При новото му разглеждане съдът следва да установи фактическата обстановка въз основа на цялостната преценка на доказателствата, като разпредели доказателствената тежест между страните, вкл. и да изясни чрез специални знания, като възложи задачи на съдебно-икономическа експертиза, за доказване поотделно за всяко от задължените 262 лица индивидуалното им участие в равностойност на нефт в нетния внос и ВОП на енергийните продукти, на какво се дължи разликата между стойността на общото участие на всички задължени лица и посочената в справката на Агенция Митници,респективно на Национален статистически институт – 4 810 438,417 тона енергийни продукти. Въпросът относно присъждане на разноските следва да бъде решен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,