Решение № 5950 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10895/2013 г.

Решение № 5950 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10895/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът, Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив моли да бъде отменено решение № 1214/29.05.2013 г. по адм. д. № 2328/2011 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен РА № 211004992/13.05.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, офис Смолян в частта за определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. над 1587,26 лв. до 5885,95 лв. със съответните лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъдат присъдени разноски. Алтернативно моли да бъде приложен чл. 161, ал. 3 ДОПК поради представени писмени доказателства в съдебната фаза на производството. В писмено становище оспорва втората касационна жалба на другата страна и моли в тази част решението като правилно да бъде оставено в сила. Втора касационна жалба е подадена от Станислав Станчев против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена. Поддържа, че решението е неправилно като постановено при допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. По жалбата на другата страна поддържа, че е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 211004992/13.05.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, офис Смолян, в частта за определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. над 1587,26 лв. до 5885,95 лв. със съответните лихви и е отхвърлил жалбата против РА в останалата част, с която са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. 3876,07 лв. с лихви, по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. - 42 632,06 лв. и за 2008 г. - 24 033,23 лв., с лихви за двете години. Правилен е изводът на съда, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 7 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че наличните суми на семейството към 1.01.2005 г. са в размер 35 408,41 лв., които включват 40 061,41 лв., представляващи получени суми от продажба на старинни предмети и 14 000 лв., върнати по неизпълнен договор за изработка. Правилно е определено началното салдо към 1.01.2005 г. на паричния поток на ревизираното лице в размер на 35 408,41 лв. Възраженията в тази част на първия касатор са неоснователни. Приложени са обяснения от лицата, закупили предметите през 2004 г., отчетена е липсата на данни за запазване на получените суми от по-ранни продажби на такива предмети, за които не може да се направи извод, че са налични към 1.01.2005 г. За 2006 г. съдът е възприел фактическа обстановка, съобразена със събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че определените в РА задължения на Станчев са определени законосъобразно. За 2007 г. и 2008 г. в РА е прието, че изтеглените суми от банкова сметка на Станчев - 136 945,41 лв. за 2007 г. и 433 739,26 лв. - за 2008 г., /общо 570 684,67 лв./, преведени от Джейсън Блик - английски гражданин, представляват доход от независима икономическа дейност на Станчев. Ревизираното лице е поддържало в първата ревизия, че тези суми са преведени за ремонт на 5 къщи, продадени от Станчев на Блик. Представил е и експертна оценка за стойността на ремонтните работи. Във втората ревизия в назначената ревизионна експертиза е посочено, че Станчев е заявил по телефона, че няма документи за ремонтите и не е правил такива. В РА е отхвърлено възражението на Станчев, че сумите са разходвани за ремонт на къщите, въпреки приложените снимки, от които е видно, че къщите са били ремонтирани. Съдът е отхвърлил жалбата на Станчев във тази част поради липса на доказателства за закупени материали и поради това не е кредитирал и свидетелските показания, установяващи извършвана ремонтна дейност на къщите по възлагане от Станчев. В преписката са приложени имейли, разменени от Станчев и Блик, и обяснения на последния, от които е видно, че сумите са превеждани за покупка на една къща, за заплащане за изработка на архитектурни проекти и за извършване на ремонт на къщите. В обясненията на Блик е посочено, че работа по ремонтите е извършвана от двама-трима работници на Станчев, но е била лошо извършена, обектът е предаден през м. 8.2008 г., а е трябвало да бъде предаден през м. 04.2008 г. и заради лошото изпълнение се е наложило Блик да наеме опитен работник, който да поправи лошата работа на Станчев срещу сумата от 7000 евро. Приложен е и технически проект с чертежи за ремонта на една от къщите. Според заключението на техническата експертиза извършените ремонти работи в къщите са на обща стойност 590 245,50 лв. Сумата съответства на изтеглените от банковата сметка от Станчев сума и вложените от Блик 7000 евро за довършване на ремонтите. Описаните доказателства, обясненията на Блик и свидетелските показания установяват, че сумите от банковата сметка, изтеглени през 2007 г. и 2008 г. са изразходвани от Станчев за ремонти на къщите на Блик и не следва да участват като приход от независима икономическа дейност при определяне на данъчната основа за тези две години. За 2007 г. е определена данъчна основа за облагане от 180 483,59 лв., от която следва да се спадне сумата на разходите за ремонти от 136 945,41 лв. и остава данъчна основа за облагане в размер 43 538,18 лв., за която дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ е в размер 9765,16 лв., а лихвата е в размер 3608,74 лв., изчислена съответно. За 2008 г. е определена данъчна основа за облагане от 160 221,53 лв. следва да се спаднат изтеглените от банковата сметка, 433 739,26 лв., разходвани за ремонтите и не остава данъчна основа за облагане за 2008 г. Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която за 2007 г. е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ над 9765,16 лв. с лихви над 3608,74 лв. и за 2008 г. в частта, с която в РА е определен данък с лихви за внасяне, и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени, поради промяната в резултата. Искането на първия касатор за приложение на чл. 161, ал. 3 ДОПК е основателно, тъй като архитектурният и техническият проект за една от къщите са представени едва в съдебното производство. Първият касатор има право на разноски юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер 986,85 лв. Вторият касатор следва да понесе разноските, които е направил на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,