Решение № 1375 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10477/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на М. А. А. – гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, срещу решение № 28110 от 25.08.2025г., постановено по административно дело № 6370/2025 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменено Решение № 2845/31.03.2025 г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. По наведени доводи за неправилност на решението в обжалваната му част като незаконосъобразно се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ) чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е било Решение № 2845/31.03.2025 г. на Председателя на ДАБ, оспорено от непридружения непълнолетен чрез процесуален представител, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата против акта в частта, в която на А. е отказано предоставяне статут на бежанец обосновано и правилно в обжалваното решение е прието, че в случая не е установено наличие на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, а именно наличие на данни за основателни опасения у чужденеца от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. От събраните в хода на производството доказателства не е установено А. да е бил преследван или да има опасност от бъдещо преследване по причини посочени в цитираната разпоредба, а решението да напусне Сирия е взето с подкрепата на родителите му по икономически причини. Решението е правилно и в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу акта на Председателя на ДАБ в частта му, с която е му е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Както в чл. 9 ЗУБ относно хуманитарния статут, така и в чл. 15 Директива 2011/95/ЕС относно субсидиарната закрила, основания за предоставяне на хуманитарен статут са посочени опасност от реални тежки посегателства, които са: 1.смъртно наказание или 2. екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От представените по делото доказателства се установява, че първите две хипотези не са налице. По отношение на третата хипотеза не е установено наличие на предпоставката "безогледно насилие", каквито мотиви е изложил подробно административния орган в отменената част от решението си и които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. В случая следва да бъде съобразено, че по данни на непридружения непълнолетен чужденец, цялото му семейство - родителите му, както и братята и сестрите му се намират в родното му място и за същите няма заплахи за живота и здравето им. Настоящият състав споделя извода, че най- добрият интерес на детето е да е със семейството си, както правилно АССг е приложил разпоредбата на чл. 6а ЗУБ, а именно, че този интерес е да живее със семейството си, под грижата на родителите и да продължи да живее в семейната и културна среда на страната по произход. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение решението на АССг е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение