Определение № 14 от 21.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. С решение № 275 от 30.10.2012 г., постановено по настоящото гр.д. № 444/2012 на ВКС, ІІ г.о. е уважена частично подадената от ответниците в съдебното производство М. П. Т. и П. С. Т. касационна жалба, като решение № 45 от 13.02.2012 г., постановено по гр.д. № 354 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Кърджали е отменено по установителните искове за собственост предявени от М. З. Д. и П. Т. Д. по отношение * ид.ч. на обект с идентификатор * със застроена площ от * кв.м., бр.етажи-два, предназначение жилище; на */* ид.ч. от обект с идентификатор * със застроена площ * кв.м., предназначение – друг вид сграда за обитаване и на */* ид.ч. от ПИ с идентификатор * с площ * кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м./, със стар идентификатор * в кв.*, при съседи на имота – ПИ *, *, * и *, които идеални части представляват редуцираните им права спрямо променената площ на имота и тези искове са отхвърлени, същото решение е потвърдено в частта за уважаване на предявения от М. З. Д. и П. Т. Д. установителен иск за собственост в режим на СИО на обект с идентификатор * със застроена площ от * кв.м. и решение № 45 от 13.02.2012 г., постановено по гр.д. № 354 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Кърджали е обезсилено в частта по иска по чл.32, ал.2 ЗС, като в тази част делото е върнато за ново разглеждане. С молба вх. № 11549 от 30.11.2012 г. М. Т. и П. Т. са поискали да им се присъдят направените разноски, съобразно със заявеното в касационната жалба искане, по което съдът е пропуснал да се произнесе. Молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК и искането е процесуално допустимо и основателно. В съдебното производство М. Т. е направила разноски общо за 1377.70 лв. /без заплатения депозит за съдебната експертиза/, а П. Т. – за 1205.55 лв. /без заплатения депозит за съдебната експертиза/. От тези разноски по 257.57 лв. М. Т. е направила за уважения установителен иск за собственост и по висящия иск по чл.32, ал.2 ЗС и съответно за отхвърлените установителни искове й се дължат 826.70 лв. П. Т. е направил по 241.11 лв. разноски за уважения установителен иск за собственост и по висящия иск по чл.32, ал.2 ЗС и съответно за отхвлърлените установителни искове му се дължат 723.33 лв. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение