Определение № 237 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2012 г.

Производство по чл. 217 ГПК (отм.). Обжалвано е определението на Пернишкия окръжен съд от 18.01.2012 г. по ч.гр.д. № 1142/2011, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определението на Пернишкия районен съд от 29.02.2008 г. по гр.д. № 2245/2008 за издаване на изпълнителен лист по чл. 237, б. “к” ГПК (отм.). Недоволен от определението е жалбоподателят Ф. А. К., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че не са му редовно връчени никакви съдебни книжа, в т.ч. покана за доброволно изпълнение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и прегражда развитието на делото, намира, че то подлежи на обжалване на основание чл. 213, б. “а” ГПК (отм.). Частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че частната жалба е просрочена, тъй като поканата за доброволно изпълнение е връчена при действието на новия ГПК веднъж на 04.03.2009 г. чрез залепване на адрес П., [улица] и втори път – с отбелязване, че адресатът не открит на адрес П., [улица]. Определението е незаконосъобразно. Правилно въззивният съд е приел, че по реда на чл. 244 ГПК (отм.) се обжалва определение за издаване на изпълнителен лист във основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.). Също правилно съдът е приел, че определението за издаване на изпълнителен лист по реда на стария ГПК подлежи на обжалване с частна жалба, подадена в срока за доброволно изпълнение. По същество правилно съдът е приел също, че връчването на книжа по изпълнителното дело след 01.03.2008 г. става по реда на новия ГПК, но в нарушение на закона е приел, че има надлежно връчване. Съдът не е изследвал какви са регистрираните настоящ и постоянен и адрес на жалбоподателя. Съдебният изпълнител не е представил удостоверение на регистриран настоящ и постоянен адрес на длъжника. От представеното към частната жалба копие от лична карта на длъжника се установява, че той има регистриран само постоянен адрес в П. [улица]. Връчването чрез залепване на уведомление е възможно само на регистрирания настоящ адрес (ако той е различен от постоянния) или на регистрирания постоянен адрес (ако няма различен настоящ). Залепването на уведомление на друго място е правно ирелевантно. Няма връчване и когато адресатът не е открит на посочения адрес. В тези случаи връчването се осъществява по друг начин – по реда на чл. 41, ал. 2, чл. 47 ГПК, чл. 48 ГПК и др. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за разглеждане на частната жалба по реда на чл. 244 ГПК (отм.) При разглеждането на жалбата въззивният съд следва да прецени дали представеното извлечение от сметка е редовно от външна страна и дали удостоверява изискуемо парично вземане. Други обстоятелства въззивният съд не може да преценява в производството по чл. 244 ГПК (отм.). Ако жалбоподателят счита, че не дължи, той може да предяви срещу взискателя отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.). Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение