Определение № 4124 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3188/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Монси-52“ ЕООД против определение № 4116/2.02.2026г. постановено от Административен съд София град по АД № 12009/2025г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против заповед № САГ23-РА51-267/02.11.2023 г. на Главния архитект на Столична община, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в разрешение за строеж № 251/17.10.2023 г., оставено е без разглеждане и искането на „Монси-52“ ЕООД, за спиране на предварителното изпълнение на същата заповед и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно. Развиват се съображения, че не бил настъпил отчуждителния ефект на заповедта по чл. 25, ал. 2 от Закона за собствеността /ЗС/ издадена от кмета на Столична община, поради което за дружеството бил налице правен интерес от оспорване на процесната заповед. Неправилно съдът не бил обсъдил искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски. Главният архитект на Столична община, в писмен отговор на частната жалба оспорва същата. Излага твърдения, че оспореното определение е постановено в съзвучие със закона. Моли оставяне в сила на определението, както и присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира за процесуално допустима частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, но неоснователна, по следните съображения: -относно определението в частта с която е оставена без разглеждане жалбата срещу заповед № САГ23-РА51-267/02.11.2023 г. на Главния архитект на Столична община С тази заповед е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в разрешение за строеж № 251/17.10.2023 г., като към възложителите Столична община и „Метрополитен“ ЕАД е прибавен и „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, а към разрешените и подробно описани в разрешението за строеж са добавени „изместване на съществуващи ел. съоръжения, реконструкция на електронно-съобщителна мрежа, както и реконструкция на улично осветление, на ВиК, на топлопроводна и на газопроводни мрежи“. Видно от графичната част към оспорената заповед и в частност одобрения инвестиционен проект, обект „Отклонение от трета метролиния към квартал Слатина“, подобект „Външно електрозахранване, схеми на свързване на ТПС/ПС с градски подстанции“, чертеж „Външно електрозахранване на метростанция № 4 и метростанция № 6“ и подобект „Реконструкция и преустройство на засегната инженерна и пътна инфраструктура“, чертеж „изместване на съществуващи кабелни линии в района на метростанция № 4“ имотът, по отношение, на който дружеството частен жалбоподател твърди, че притежава права, а именно поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.706.278 по КККР не е засегнат от строителните работи включени в разрешението на строеж, посредством оспорената заповед. Имотът не попада в нито една от хипотезите по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, поради което „Монси-52“ ЕООД не притежава качеството на заинтересовано лице, което има интерес да оспори заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка. Дали заповедта е нищожна или незаконосъобразна, е възможно да бъде определено чрез произнасяне по същество при сезиране с редовна жалба, какъвто настоящия не е. Като е оставил жалбата без разглеждане, поради липса на интерес от оспорването в полза на дружеството жалбоподател, Административен съд София е постановил правилно определение което не следва да бъде касирано. -относно определението в частта с която е оставено без разглеждане искането за спиране на предварителното изпълнение на заповед № САГ23-РА51-267/02.11.2023 г. на Главния архитект на Столична община. Както правило е отбелязал в мотивите си съдът от първа инстанция, съгласно общия принцип на чл.166, ал.1 от АПК оспорването спира изпълнението на административния акт. Изключенията от суспензивния ефект на жалбата са три – 1) когато е допуснато предварително изпълнение по силата на закона, 2) с разпореждане на административния орган по чл.60 от АПК или 3) с определение на съда по чл. 167 от АПК. В случая не е налице нито една от тези хипотези. Липсва разпореждане на административния орган, с което да е допуснато предварително изпълнение. Липсва определение на съд в същия смисъл. Липсва и допуснато по силата на закон предварително изпълнение. Специалният Закона за устройство на територията, в частност нормата на чл. 217, ал. 1 очертава седем хипотези в които законът е допуснал предварително изпълнение с изричния текст, че оспорването пред съда не спира изпълнение на посочените актове. Разрешението за строеж, неразделна част от което е оспорената заповед не попада сред изчерпателно изброените актове. Следователно в случая не е налице допуснато предварително изпълнение, което да бъде спряно от съда. Поради което искането за спиране на предварително изпълнение е лишено от предмет и правилно е оставено без разглеждане. Изложеното налага оставяне в сила на оспореното определение и присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община в размера по чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ – 50,- €. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,