Определение № 4534 от 09.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1406/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. М. П. и М. Ц. П. чрез общия им пълномощник адв. Б., против определение № 10003 от 10.02.2025 г. по гр. д. № 4390/2018 г. на Апелативен съд – София, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено постановеното по делото решение № 10017 от 11.11.2024 г. в частта за разноските като са намалени същите под формата на адвокатско възнаграждение, дължимо от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията) в полза на адв. Б., на основание чл. 38 ЗА, за защита на ответниците във въззивното производство, в размер на 10 000 лева. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Ответната страна по жалба КОНПИ не взема становище. Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че производството по делото е образувано по искова молба на Комисията по реда на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане на подробно описано имущество – недвижими имоти и суми по банкови сметки на обща стойност от 784 337,54 лв., против Д. М. П. и М. Ц. П.; че с решение № 4696 от 12.07.2018 г., по гр. д. № 9531/2015 г. по описа на Софийски градски съд, исковите претенции са уважени и е постановено отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от ответниците имущество – недвижими имоти в [населено място] и [населено място], както и подробно описани суми, получени от ответниците от трети лица, съответно внесени от тях по банкови сметки, като с решението е отхвърлено като неоснователно искането за отнемане от ответниците на сума в общ размер на 316 358,76 лв., представляваща получени от трети лица суми и внесени от тях по банкови сметки. Съобразил е още, че в хода на производството пред въззивната инстанция КОНПИ е оттеглила въззивната си жалба. Съставът на втората инстанция е установил също, че с постановеното по делото решение № 10017 от 06.11.2024 г., обжалваното пред него решение (на първостепенния съд) в уважената част на исковите претенции е отменено, а последните са отхвърлени; че с решението си е присъдил разноски на ответниците в размер на 3 883. 52 лв., а на основание чл. 38 ЗА в полза на адв. Б. Б. – адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ и съдействие на ответниците П. във въззивното производство в размер общо на 23 866. 98 лв. При тази фактическа обстановка апелативният съд е намерил молбата на Комисията за изменение на решението в частта за разноските за основателна, като е изтъкнал, че справедливото възмездяване на разноски следва да бъде съобразено с изхода на спора. Констатирал е, че в случая изцяло е уважена въззивната жалба на ответниците П., съответно са им присъдени и разноски. Изложил е съображения, че адвокатското възнаграждение следва да е в размер справедлив и обоснован, съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и със защитавания интерес, а и в случая има своевременно заявено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Позовал се е и на разясненията в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., съгласно които посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда, като прекомерността на адвокатското възнаграждение се определя след преценка на комплекс от фактори, сред които фактическата и правна сложност на спора, спецификата на производството, обема и сложността на извършените процесуални действия и др. С оглед изложеното, съставът на второинстанционния съд е формирал решаващи мотиви, че въззивното производство не се отличава с фактическа и правна сложност; извършената работа от упълномощения адвокат Б. (изготвяне на отговор на въззивна жалба, собствена въззивна жалба и явяване в три съдебни заседания), не води до извод за сложност на делото от фактическа и правна страна, поради което е приел, че възнаграждението следва да се редуцира до сумата от 10 000 лева, като се отмени присъденото до 23 866. 98 лева. Определението е правилно. Правото на разноски е признато на страната по делото, която е постигнала желания правен резултат при решаване на спора, респ. при благоприятен за нея резултат от обжалване на съдебния акт. Право на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. има и адвокатът, оказал безплатна правна помощ на страната, стига отговорността за разноските да бъде възложена на насрещната страна. Възникването на горното право на адвоката в очертаната хипотеза се свързва с две предпоставки: оказване на безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и реализиране на отговорността за разноски в тежест на насрещната страна. Те в случая са осъществени. Относно размера на дължимото възнаграждение на адвоката следва да се изтъкне, че даденото от СЕС разрешение в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., е съобразено от апелативния съд в обжалваното определение. Съгласно последното определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не обвързващи за съда, вкл. при определяне на размер на адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора – предмета на делото за отнемане на имущество (недвижими имоти и парични средства на ответниците), неговото редуциране пред въззивния съд с оглед оттегляне на въззивната жалба на Комисията и прекратяване на делото по тази жалба, обжалваемия материален интерес пред втората инстанция и извършените от адвоката на ответниците по иска действия по подаване на писмен отговор по жалбата на Комисията, респ. на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в уважената част на исковете, както и предвид участието му в съдебните заседания пред въззивната инстанция, настоящият състав намира, че на адвокат Б. се дължи възнаграждение за осъществената в производството пред втората инстанция безплатна правна помощ на двамата ответници по делото в размер общо на 10 000 лв. Като е присъдил тази сума в производство по чл. 248 ГПК, изменяйки своето решение в частта за разноските, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, ВКС, III г. о.