Определение № 3166 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2224/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. К. К. срещу определение № 479/29.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1087/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата на К. срещу Експертно решение на Национална експертна лекарска комисия (ЕР на НЕЛК) № 93716/199/20.11.2025 г., с което е отменено ЕР на Трудово- експертна лекарска комисия (ТЕЛК) № 92541/28.07.2025 г., преписката е върната за ново произнасяне, съобразно дадените указания по освидетелстване на лицето и производството по делото е прекратено. Иска се отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС – В. Търново. Ответникът- Национална експертна лекарска комисия, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като извърши служебно проверка на атакуваното определение и съобрази наведените в частната жалба доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е ЕР на НЕЛК № 93716/199/20.11.2025 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 92541/28.07.2025 г. и преписката е върната за ново произнасяне, съобразно дадените указания по освидетелстване на лицето. Административен съд – В. Търново е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради липсата на правен интерес от оспорването - чл. 159, т. 4 от АПК. Определението е правилно. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, на оспорване пред съда по отношение на тяхната законосъобразност подлежат решенията на по- горестоящия административен орган, с които е изменен актът или е отменен и въпросът е решен по същество. Видно от оспореното ЕР на НЕЛК, в случая произнасяне по същество не е налице, тъй като с него е отменено ЕР на ТЕЛК, а преписката е върната за ново произнасяне, съобразно дадените указания по освидетелстване на лицето. От правилото на чл. 145, ал. 2 т. 2 от АПК следва, че решенията на по- горестоящия административен орган, с които оспореният акт е изцяло отменен и преписката е върната на компетентния орган с дадени указания за издаване на нов административен акт, какъвто именно е настоящият случай, не подлежат на съдебен контрол. При липсата на произнасяне по същество и с оглед правомощието на НЕЛК да извършва служебен контрол на актовете на ТЕЛК, за адресата на издадения акт не е налице правен интерес от оспорването му. Не подлежат на самостоятелно оспорване и мотивите в ЕР на НЕЛК, с което първоначалният акт е отменен. Правилен е изводът на съда, че едва след издаване на новото експертно решение на ТЕЛК, при неблагоприятен за освидетелстваното лице резултат, последното би могло да бъде обжалвано пред НЕЛК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,