Решение № 701 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 716/2009 г.

Производството е по чл. 288 във вр. чл. 278,ал.4 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на Г. В. Т. чрез адв. М адв. Ирен С., съответно с вх. № 22194/05.10.2009 год. и вх. № 22424/07.10.2009 год. срещу определение № 2353/07.09.2009 год., постановено по ч. гр.д. № 2303/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, ХІV състав, с което е отменено определение от 14.07.2009 год., постановено по гр.д. № 8131/2009 год. на Пловдивския районен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от него срещу В. И. П. иск за промяна на постановените мерки за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете А чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 196/2008 год. по описа на ЧСИ Н. В. Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново такова, с което да бъде постановено спиране на изп. дело № 196/2008 год. по описа на ЧСИ като обезпечение на предявения от частния жалбоподател иск. С касационните частни жалби са представени изложения по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, в които са посочени и обосновани основанията за допустимост на касационното обжалване с частна жалба. Ответницата по жалбите - В. И. П. от гр. П., оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на частните жалби в писмени отговори по делото. Моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския окръжен съд или евентуално ако такова бъде допуснато – частните жалби да се оставят без уважение. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о намира, следното: Частните касационни жалби са подадени в срока по чл. 275,ал.1 ГПК като втората от тях е подадена при усл. на чл.62,ал.2 ГПК / по пощата/. Подадени са от страна, която има право и интерес от обжалване на постановеното въззивно определение, но са процесуално недопустими, доколкото определението срещу което са подадени не подлежи на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Частното касационно обжалване е регламентирано в чл. 274,ал.3 ГПК, където са изброени определенията, подлежащи на касационен контрол. Определението, с което съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл. 389ГПК, не попада в кръга на визираните в т.1 и 2-ра определения. Същото има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие. Следователно това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане и с произнасянето на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване. Доколкото частната касационна жалба е процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.