Определение № 6033 от 16.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4765/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Д. К. С. от гр. София, чрез процесуалния й представител адв. Николова, срещу определение № 489 от 07.03.2024г., постановено по адм. д. № 122/2024г. по описа на Административен съд – гр. Ловеч, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу писмо изх. № 126/8/ от 12.02.2024г. на Кмета на община Тетевен, с което й е указано, че следва в 30 дневен срок от получаване на писмото да премахне посочените в писмото строително – монтажни работи /СМР/ в сграда идентификатор № 15165.701.190.1, намираща се в поземлен имот /ПИ/ идентификатор № 15165.701.190 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на с. Гложене, общ. Тетевен и с което определение е прекратено производството по делото. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че в случая оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК. Напротив излага съображения, че с писмото й се вменява задължение да премахване извършени СМР, като посочва, че при доброволно изпълнение на указанията в писмото и при последвало издаване на заповед за премахване, която бъде отменена от съда, то за нея биха настъпили вреди. Счита, че писмото има белезите на индивидуален административен акт, с който се засягат нейни законни права и интереси. Иска определението да бъде отменено. Ответникът кметът на община Тетевен, чрез процесуалния си представител юрк. Немцойска, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрсконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Ловеч е приел, че са налице основанията чл. 159, т. 1, поради липса на годен за обжалване индивидуален административен акт /ИАА/, тъй като оспореното писмо представлява изявление на административен орган, част от производството по издаването на крайния административен акт, а именно заповед по чл. 224а или чл. 225а ЗУТ. Поради това е приел, че оспореното писмо попада в хипотезата на чл. 21 ал. 5 АПК, съответно не подлежи на самостоятелно оспорване. Поради това е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, за който е признато право на съдебно обжалване. Това е така, тъй като видът на акта се извежда от неговото съдържание, а в случая оспореното писмо не съдържа властническо волеизявление за премахване на посочените в него СМР. Напротив видно от съдържанието на писмото в него е указано на жалбоподателката, че може и следва сама да премахне извършеното като й е посочен и срок за това, като едва след това община Тетевен ще пристъпи към премахване по съответно избран от административния орган ред, което следва да стане вече с издаване на индивидуален административен акт, т.е. с издаване на надлежна заповед, която би подлежала на съдебен контрол за законосъобразност. В случая изпълнението е поставено изцяло в рамките на волята на жалбоподателката, без да е налице властническа санкция с оглед изпълнението или неизпълнението на действия от нейна страна във връзка с дадените й указания. Т.е. с оспореното писмо не се нарежда премахването на описаните СМР по сградата, а се указва и приканва жалбоподателката сама да ги отстрани, съответно това писмо при липсата на елемента на властническото изявление не представлява индивидуален административен акт, както правилно е приел съдът. В случай на непремахването им самостоятелно от жалбоподателката, би следвало да се издаде заповед със съответно разпореждане, която би била вече индивидуален административен акт, който ще подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация кмета на община Тетевен за присъждане на разноски съгласно чл. 143 ал. 3 АПК, които следва да бъдат присъдени в размер на 100 лв. на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение