Определение № 986 от 04.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от Д. И. С. за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 1527/10.11.2011г. по в. гр. д. № 2556/2011 г. на Пловдивския окръжен съд и потвърденото с него решение № 309/21.07.2011г. по гр. д. № 1956/2010 г. на Асеновградския районен съд. Като основание за отмяна в молбата за отмяна се сочи постановеното решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на РБ, с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността и на пар. 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността. К. съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на молбата за отмяна до разглеждане по същество. Производството за отмяна на влязло в сила решение е допустимо само на изрично посочените в чл. 303, ал. 1 от ГПК основания. Задължение на молителя е да изложи фактически твърдения, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 303, ал.1 ГПК, а ако молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 - 7 ГПК, същата се оставя без разглеждане, в който смисъл е и приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. В случая молбата за отмяна е недопустима, защото посоченото от молителя обстоятелство - решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на РБ не може да се подведе под нито едно от основанията за отмяна, изрично уредени в 303, ал. 1, т. 1 – т. 7 ГПК. Според т.2 от решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/19 г. на КС на РБ по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Т.е. с решенията на КС, с които се установява противоконституционност на закон, действието на закона се отменя занапред и не се засягат уредените по окончателен начин правоотношения и съответно тези решения не съставляват юридически или доказателствени факти по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито пък са писмено доказателство по смисъла на посочената норма. Същите не са и "друго влязло в сила решение" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, защото не разрешават със сила на пресъдено нещо конкретен материалноправен спор. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение