Определение № 482 от 08.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2434/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу определение №278 от 11.04.13г. по ч.т.д.1319/13г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение. Ответникът по частната жалба – „ Д. Л. ” Л., учредено по законите на И., чрез пълномощника си – адв. А. Г. е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, І т.о. е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] - [населено място] против определение от 18.12.2012 г. по ч.гр.д. 4323/2012 г. на Софийски апелативен съд. За да постанови този резултат,съдът е приел, че обжалването на определение, с което възражението на ответника за неподведомственост на спора не е уважено не подлежи на касационен контрол, поради това че не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Частната жалба е неоснователна. Производството пред ВКС, ТК, І т.о. е образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] против определение от 18.12.2012г. по ч.гр.д.4323/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против определение от 13.08.2012г. по т.д. 562/12г. на СГС, за оставяне без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на производството, поради наличие на арбитражна клауза. При тези фактически данни, законосъобразно съставът на ВКС, І т.о. е оставил без разглеждане подадената частна касационна жалба. Правилно е извършена преценка за неприложимост на разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, тъй като на касационен контрол по този ред подлежат определени от нормата категории съдебни актове какъвто не е разглеждания.В тази насока неоснователно жалбоподателят счита, че с обжалваното от него определение на САС било преградено развитието на друго производство – а именно – производството пред арбитражен съд. Страната неправилно разбира правната същност на понятието „ преграждащ съдебен акт”, което е относимо към спиране развитието на определено производство, респективно неговото прекратяване. В случая спорът е бил приет за разглеждане от съда, поради което неговото развитие не е преградено. Още повече, че чл.15, ал.2 ГПК, като предвиждащ изрична обжалваемост на това определение, предполага друинстанционното му разглеждане, поради което с определението на Софийски апелативен съд е бил изчерпан и инстанционния контрол, както законосъобразно е преценил и състава на ВКС, І т.о. Подробното обоснованото от страната разбиране,че поради обжалваемост на определението, с което е уважен отвода за неподведомственост, на обжалване подлежи и акта, с който този отвод е оставен без уважение е правно необосновано, тъй като в първия случай определението винаги е прекратително т.е. преграждащо развитието на исковото производство и като такова, съответно подлежащо на инстанционен контрол. Ирелевантни към настоящето производство са изложените доводи по съществото на спора, тъй като предмет на настоящето производство е правилността на извършената преценка за недопустимост на касационно обжалване.Без правно значение за горните изводи е и обстоятелството, че съдът е указал обжалваемост на своят акт, тъй като тази обжалваемостта е обусловена от приложението на закона, а не от указанието на възивния съд. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение