Определение № 25 от 16.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 136/2016 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 01.02.2016г. на председателя на РС - гр. Ямбол по нохд № 1399/2015г. по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Наказателното производство е образувано в РС - гр. Ямбол по обвинителен акт срещу Г. С. С., Н. П. Е., Н. В. Ш. и Л. Г. М. за престъпление по чл. 237, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 НК. С отделни актове в периода от 11.01.2016г. до 29.01.2016г., всички съдии от състава на съда са се отвели на осн. чл. 29, ал.2 от НПК от разглеждане на делото, предвид обстоятелството, че един от подсъдимите- Н. Е. е съпруг на Д. Е.- служител в РС-гр.Ямбол. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност, делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно – районният съд в гр. Сливен, който географски е разположен в близост до РС- Ямбол, респ. в близост до местоживеенето на лицата, посочени в списъка за призоваване и същевременно независим по правилата на функционалната подсъдност. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,