Определение № 2916 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Т. Б., Р., срещу разпореждане № 260021 от 17.05.2023 г. по гр.д. № 2480/2019 г. на Районен съд - Разград, с което е върната жалба с вх. № 260335 от 15.05.2023 г. срещу решение № 187 от 13.07.2020 г. по гр.д. № 2480/2019 г. на Районен съд – Разград. Жалбата съдържа доводи, касаещи правилността на първоинстанционното решение. Жалбоподателят първоначално е сезирал Районен съд – Разград с искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 2480/2019 г. Производството пред първата инстанция е завършило с решение № 187 от 13.07.2020 г., което е било обжалвано и съответно е образувано в.гр.д. № 210/2020 г. пред Окръжен съд – Разград. Въззивното производство е приключило с постановяването на решение № 134 от 24.11.2020 г., срещу което е подадена касационна жалба от ищеца. С определение № 393 от 14.05.2021 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и същото е влязло в сила. Срещу влязлото в сила решение е подадена молба за отмяна с вх. № 507891 от 29.09.2022 г., допълнена с последващи молби, която е била върната с разпореждане № 63 от 29.12.2022 г. по гр.д. № 2480/2019 г. на Районен съд – Разград, поради неотстраняване на констатираните при администрирането на молбата нередовности в срок. Връщането е потвърдено от ВКС с определение № 322 от 01.03.2023 г. по гр.д. № 759/2023 г. На 15.05.2023 г. е депозирана нова молба с вх. № 260335. Тя е върната с разпореждане № 260021 на Районен съд – Разград, тъй като представлява втора въззивна жалба, съдържаща оплаквания за правилността на първоинстанционното решение. С неяо се иска преразглеждането на делото от второинстанционния съд, което вече е било сторено в рамките на редовния инстанционен контрол. Частната жалба е допустима. Обжалваното разпореждане е неправилно, поради следните съображения: За да постанови обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че с подадената молба с с вх. № 260335 от 15.05.2023 г се иска разглеждане на делото от въззивен съд и отмяна на първоинстанционното решение. Съобразно съдържанието ѝ обаче молбата, независимо че е адресирана до ОС – Разград, представлява молба за отмяна по чл. 303 ГПК. Същата съдържа твърдения, че влязлото в сила първоинстанционно решение, с което предявеният иск е отхвърлен, се основава на неистинност на показания на свидетели и заключение на вещо лице, а в петитума се съдържа изрично искане за отмяната на влязлото в сила решение. С оглед посоченото първоинстанционният съд неправилно е определил същността на подадената молба и следователно същата неправилно е върната на молителя. Молбата за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд. В чл. 306 ГПК са посочени точно правомощията на този съд по администриране и. Съдът извършва проверка за редовност на молбата за отмяна, която трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, към които разпоредби препраща чл. 306, ал. 1 ГПК. При констатация, че тя не отговаря на изискването за съдържание и/или не са представени съответните документи към нея, както и че не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, съдът я оставя без движение, като дава едноседмичен срок за отстраняване на констатираната нередовност. При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилага разпоредбата на чл. 286 ГПК. Първоинстанционният съд не е извършил необходимите действия по правилното администриране на подадената молба, поради което следва да му бъде върната за осъществяване на правомощията по чл. 306 ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение