Определение № 22 от 03.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 1519/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Взаимоосигурителна кооперация „Популярна каса – Кюстендил“ срещу решение № 274/10.12.2018 г. по в. т. д. № 379/2018 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 391/04.10.2018 г. по т. д. № 324/2018 г. на Окръжен съд Русе за отхвърляне искането на жалбоподателя да бъде освободен ликвидаторът на „Кредиткооп – България“ АД /л./ Ю. Д.. Касаторът прави оплакване за неправилност на постановеното от Апелативен съд Велико Търново решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата твърди, че действията на ликвидатора Ю. Д. са насочени срещу интересите на дружеството, тъй като той не е предявил вземане на „Кредиткооп – България“ АД /л./ в размер на 448 258, 90 лв. срещу „Кредитно спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ АД, а като законен представител на последното дружество - мажоритарен акционер в „Кредиткооп – България“ АД - е гласувал на общо събрание на акционерите за обезценка на това вземане. Ликвидаторът не е изпълнил и своите задължения да състави начален баланс и финансови отчети. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК преповтаря доводите в касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото в съответствие с правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, срещу подлежащ на обжалване акт, но въпреки това, е процесуално недопустима. „Взаимоосигурителна кооперация „Популярна каса – Кюстендил“ в качеството си на акционер, притежаващ 1/20 част от капитала на „Кредиткооп – България“ АД /л./, е инициирал производство по чл. 266, ал. 4 ТЗ с искане да бъде освободен вписаният в ТРРЮЛНЦ ликвидатор Ю. Д.. Искането е мотивирано с твърдения за неизпълнение на законово регламентирани негови задължения, както и извършване на действия срещу интересите на дружеството в ликвидация. Предходните съдебни инстанции /Окръжен съд Русе и Апелативен съд Велико Търново/ са намерили молбата за неоснователна. При разглеждане на подадената касационна жалба и служебно извършена проверка в ТРРЮЛНЦ се установява, че по отношение на „Кредиткооп – България“ АД /л./ на 09.04.2019 г. е извършено заличаване от регистъра. Според формираната трайна практика на касационната инстанция /напр. решение № 58/31.07.2012 г. по т. д. № 49/2001 г. на ТК, II ТО, решение № 124/26.11.2009 г. по т. д. № 152/2009 г. на ТК, I ТО и др./ със заличаване на търговско дружество в ТРРЮЛНЦ то губи своята правосубектност. В процесната хипотеза съобразно разпоредбата на чл. 273 ГПК със заличаване на „Кредиткооп – България“ АД /л./ следва да се приеме, че ликвидацията на дружеството е приключила, ликвидаторът е поискал заличаване и самият той е заличен като представляващ дружеството – чл. 269 ТЗ. Следователно, към настоящия момент за касатора липсва правен интерес от поддържане на подадената касационна жалба. За наличието на интерес от извършване на процесуални действия разпоредбата на чл. 7 ГПК задължава съда да следи служебно по всяко време на производството и при констатация за липсата му да откаже исканата защита. Разглеждането на подадената от „Взаимоосигурителна кооперация „Популярна каса – Кюстендил“ касационна жалба по същество се явява безпредметно, доколкото заличаване на „Кредиткооп – България“ АД /л./ в ТРРЮЛНЦ обуславя и заличаване на конкретния ликвидатор – Ю. Д.. Ето защо, подадената касационна жалба следва да бъде преценена като недопустима към настоящия момент. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК съставът на първо търговско отделение на ВКС