Определение № 4747 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1436/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 15981 от 26.11.2024г., подадена от В. М. Н., Г. П. П., В. Г. М., М. Г. П., В. Н. А., П. И. А. и Р. И. А., чрез процесуалния представител адвокат Д. С. от АК - Б., срещу решение № 445 от 23.08.2024г. по в.гр.д. № 394/2024г. на Благоевградския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 900204 от 20.12.2023г. по гр.д. № 1307/2020г. на Благоевградския районен съд, е отхвърлен предявеният от касаторите против К. Г. Ш., Р. Г. И., С. Г. Ю. (починала в хода на делото и заместена по реда на чл. 227 ГПК от Д. Р. Ю., Р. Д. Ю., С. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю.), В. Т. С., Т. Д. Ж. и В. Д. Й., установителен иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ - за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС през 1958г., общият на ищците наследодател М. Г. А., е бил собственик на поземлен имот – нива от 1.500 дка, девета категория, находящ се в землището на [населено място], в м. „Р.“, при съседи: от две страни А. (А.) С. Т., М. Д. Д., път, който недвижим имот, представлява част от имот [№], по картата на землището на [населено място], местност Д., девета категория, представляваща нива, при граници (съседи) № 000060 - овощна градина на Ю. С.; № 000048 - овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; [№] - полски път на [община]; [№] - населена място на [населено място]; [№] - овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; [№] - лозе на [община] по § 4; [№] - овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; [№] - овощна градина на Ю. С. и който недвижим имот по сега действащатите кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] е заснет с идентификатор: [№], одобрени със заповед № РД-18-145/13.03.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР от 29.05.2020г., с адрес на поземления имот [населено място], местност Д., с площ от 1910 кв.м. и трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при съседи: ПИ с идентификатор [№], 20540.38.60, [№], [№], [№], [№], на основание придобивна давност или при условията на евентуалност на основание наследствено правоприемство от неговия наследодател - Г. А. И. (Г.). В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което установителният иск за собственост бъде уважен със законните последици. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите: 1.Длъжен ли е съдът по собственически иск, при заявени и поддържани от ищеца две самостоятелни придобивни основания, в условията на евентуалност, да се произнесе и по второто такова (придобивно основание), след като е приел, че главното не е осъществено (доказано); 2.Очевидно неправилно ли е решение на въззивния съд, при което съдът е разгледал само главното придобивно основание, но не и съединеното с него, в условията на евентуалност, второ такова (при положение, че главното (първото) е прието за неосъществено или недоказано); 3.Длъжен ли е съдът при оспорване на експертизата или при въведено съответно оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, с оглед изясняване на дадени фактически въпроси, които са релевантни за спора при събрани противоречиви данни за това, да назначи повторно (допълнително заключение) и/или дори служебно да назначи вещо лице; 4.По какъв начин следва да се докаже внасяне на имота в ТКЗС, при положение, че в заявлението декларация не са посочени граници и съседи, на фона на ноторно известното в практиката обстоятелство, че при внасяне на имотите в ТКЗС заявителите не са посочвали съседи и/или местности; 5.Експертизата единствен и/или основен способ за доказване идентичността на имотите в производството по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ли е; 6.Само поради обстоятелството, че в заявлението за внасяне на имота в ТКЗС не са посочвани съседи и местност, но са налице други доказателства, следва ли да се приеме, че процесният имот не е внесен в ТКЗС; 7.Неописани съседи на имота, както и „липса на планове и карти“ изключва ли твърдението за идентичност на внесения от наследодателя на ищците имот в ТКЗС и незаконосъобразно възстановения на наследодателя на ответниците поземлен имот; 8.За доказателственото значение на писмената декларация в производството по иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ; 9.Как следва да процедира съдът в хипотезата на чл. 272 ГПК и дължи ли в този случай мотиви по всички поддържани придобивни основания. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора. За очевидно неправилен счита извода на въззивния съд, че не се установява внасянето на процесния имот в ТКЗС от наследодателя на ищците. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Р. Д. Ю., С. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю., чрез процесуалния представител адвокат А. А., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Ответницата по касационна жалба Д. Р. Ю., чрез назначения особен представител адвокат В. Ц.-С., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Производството по делото е образувано по предявен от В. М. Н., Г. П. П., В. Г. М., М. Г. П., В. Н. А., П. И. А. и Р. И. А. против К. Г. Ш., Р. Г. И., С. Г. Ю. (починала в хода на делото и заместена по реда на чл. 227 ГПК от Д. Р. Ю., Р. Д. Ю., С. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю.), В. Т. С., Т. Д. Ж. и В. Д. Й., иск за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС през 1958г., общият на ищците наследодател М. Г. А., е притежавал правото на собственост върху процесния недвижим имот, който попада в границите на имот №000210 по картата на землището и понастоящем представлява ПИ с идентификатор [№] по КККР, одобрени със заповед №РД-18-145/13.03.2019г. на изпълнителния директор на АГКК. Изложени са твърдения, че след отмяна на първоначално постановен отказ правото на собственост да бъде възстановено и след като били уведомени, че след извършено заснемане по подаденото от тях заявление е установено, че имотът с площ от 1.500 дка в м.Р. в землището на [населено място] попада върху имот [№], който е възстановен на други лица по реда на ЗСПЗЗ, ОСЗ-Б. е спряла процедурата по възстановяване на собствеността по решаване на спора за материално право в съда. Твърдят, че имот №000210 по картата на землището на [населено място] с площ от 6.128 дка, никога не е бил собственост на Г. Т. Ш., на наследниците на който е възстановен, тъй като част от този имот с [№] по кадастрален план е отразен като собствен на техния наследодател М. Г. А., докато съседният имот с [№] с площ от 4067 кв.м. по кадастрален план е бил записан на името на А. С. Т. и при съпоставка по приложената към исковата молба скица се установява, че част от имот №000210 по картата на землището се припокрива с имота на техния наследодател. Посочват също така, че по предявен от наследниците на А. С. Т. срещу С. Ю. иск за собственост с решение №5698/17.12.2018г. по в.гр.д.№807/2018г. на Окръжен съд-Благоевград е признато за установено по отношение на С. Ю., че наследниците на А. С. Т. са собственици на 4067 кв.м. от имот №000210, представляващи имот №202 по кадастралния план. С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен. Въззивният съд е установил, че ищците В. М. Н., Г. П. П., В. Г. М., М. Г. П., В. Н. А., П. И. А. и Р. И. А. са наследници по закон на М. Г. А., починал на 20.03.1994г., съгласно удостоверение за наследници изх. №3/28.04.2020г. Съобразено е, че наследодателят М. Г. А. е наследник на Г. А. И., оставил за наследници по закон - Д. Г. А. (съпруга); двама сина - С. Г. и М. Г. А., и седем дъщери - К. Г. Б., починала 2016г., Надежда Г. Д., починала 1990г, Добрина Г. М., починала 2001г., Л. Г. Т., починала 2005г., В. Г. Н., Д. Г. и П. Г. Т., съгласно удостоверение за наследници изх. №2573/25.06.2021г. Констатирано е, че ответниците К. Г. Ш., Р. Г. И., С. Г. Ю. (починала в хода на делото и заместена по реда на чл.227 ГПК от Д. Р. Ю., Р. Д. Ю., С. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю.), В. Т. С., Т. Д. Ж. и В. Д. Й. са наследници на Г. Т. Ш., бивш жител на [населено място], починал на 26.11.1990г., съгласно удостоверение за наследници изх.№2662/03.08.2020г. Установено е, че ТКЗС „Г.Д.“ [населено място] е образувано на 28.01.1948г., като пред август 1958г. се кооперира и [населено място]. Прието е, че със заявление-декларация от 16.08.1955г. до председателя на ТКЗС, М. А. е заявил желанието си за членство в кооперативното земеделско стопанство в [населено място], като при влизането си ще внесе всичката обработваема от семейството му земя в [населено място] - 21 декара ниви, като към заявлението е приложена и опис-декларация, без да са описани имотите, които се внасят в ТКЗС. Взето е предвид, че със заявление от 11.05.1992г. до ОСЗГ-Б., М. А. е поискал възстановяване правото на собственост на шест имота, сред които и нива от 1, 5 дка в м.“Р.“, без посочени съседи на имота, като към заявлението е представена и Декларация за притежавани от М. А. непокрити земеделски имоти от 03.06.1949г., в която под №3 е посочена нива от 1.5 дка в м.“Р.“, землище на [населено място], придобита по наследство. Взето е предвид, че с протоколно решение №287/09.03.1994г. по реда на чл.18ж ППЗСПЗЗ, ПК-Б. е признала правото на възстановяване в съществуващи стари реални граници всички заявени имоти, в т.ч. и нива от 1,5 дка в м.“Р.“ като с последващо решение №874/20.11.2012г. на ОС „Земеделие“-Б. е отказано на наследниците на М. А. възстановяването на правото на собственост върху въпросната нива от 1, 5 дка в м.“Р.“, землището на [населено място], поради това, че нивата попада във възстановен имот на С. Ю. и е налице спор за материално право. Посочено е, че с решение по адм.д.№64/12г. на РС-Благоевград решението на ОСЗ е отменено и преписката върната за ново произнасяне съобразно дадените указания, след което с писмо изх.№ВС-02-426/18.10.2013г. на ОС „Земеделие“-Б. И. А. е уведомен, че нива с площ от 1, 500 дка в м.“Р.“, [населено място], попада върху имот №000210, който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ и общинската служба спира процедурата до решаване на спора в съда. Посочено е, че с решение №КК/31.08.2006г на ОС „ЗГ“-Б. на наследниците на Г. Т. Ш. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 6.128 дка в м.“Д.“, представляваща имот №000210 по картата на землището като към заявлението за възстановяване на въпросната нива, наследниците на Г. Ш. са приложили опис-декларация от 15.01.1957г. за притежавани от Г. Т. А. имоти, сред които под №5 е посочен и имот в м.“Д.“, без описани съседи за имота. Посочено е, че с нотариален акт №120/2006г. С. Г. Ю. е прехвърлила на И. М. М. правото на собственост върху нива с площ от 6.128 дка в м.“Д.“, представляваща имот №000210 по картата на землището, при подробно описани съседи, след което с нотариален акт №15/2007г. И. М. е прехвърлил на С. Д. Ю. правото на собственост върху въпросната нива с площ от 6.128 дка в м.“Д.“, в землището на [населено място], представляваща имот [№] по картата на землището, при подробно описани съседи. Посочено е също така, че с решение №5698/17.12.2018г. по в.гр.д.№807/18г. на БОС е отменено решение №6805/10.07.2018г. по гр.д. №1934/15г. на РС-Благоевград и е признато за установено по отношение на С. Д. Ю., че ищците по това дело (наследници на А. Т.) са собственици на 4067 кв.м. от имот [№], в землището на [населено място], общ.Б., м.“Д.“, целият с площ от 6128 кв.м. Изложено е, че според заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническата експертиза не може да се установи идентичност между нива от 1.500 дка, девета категория, в землището на [населено място], в м.“Р.“, [населено място], по преписката по заявление №33/11.05.1992г. (подадено от М. А.) и нива от 5.000 дка в м.“Д.“, [населено място], по преписката по заявление №К53/28.07.1992г. (подадено от Т. Ш.), поради неописани съседи в документите, с които се доказват тези имоти и поради липса на планове и карти, в които въпросните заявени за възстановяване имоти да присъстват. Вещото лице е заявило, че основната местност по КВС за района на СТЕ е м.“Вировете“, с подместност „А.“. По КВС м.“Р.“ се намирала на около 1000м по права линия, югозападно, между м.“Ю.“ и м.“Дългата нива“, а м.“Д.“ се намира на около 1000м по права линия, югоизточно, в района на бившия стопански двор на ТКЗС, между м.“П.“ и м.“Кошарите“, а хоризонталното разстояние между двете заявени местности е около 1200м, по права линия. Според вещото лице е налице частична идентичност за площ от 1 910 кв.м. между нива от 1.500 дка, девета категория, в землището на [населено място], в м.“Р.“, [населено място], по преписката по заявление №К33 от 11.05.1992г (подадено от М. А.) с поземления имот, възстановен на наследодателя на ответниците с решение №RK 11/31.08.2006г, описан като имот [№] по картата на землището на [населено място], м.“Д.“, само по скицата-извадка от КВС. Вещото лице твърдяло също, че е налице частична идентичност за площ от 1910 кв.м. между поземления имот, възстановен с решение №ЯК 11/31.08.2006г, описан като имот №000210 по картата на землището на [населено място], м.“Д.“ и поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, за неурбанизираната територия на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-185/13.03.2019г. на ИД на АГКК. Имот [№] по КВС, с площ от 6128 кв.м. се е трансформирал в поземлен имот с идентификатор [№], с площ от 6128 кв.м. по КККР за неурбанизираната територия на землище на [населено място], като през 2020г. по искане на С. Ю. този имот е разделен на два имота - ПИ с идентификатори [№] и [№], като имота, обект на експертизата е с идентификатор [№], с площ от 1910 кв.м. Посочено е, че според вещото лице за първи път процесният имот е заснет с неодобрения КП на [населено място] от 1984г., в който е отразен като част от имот с пл.№7, с обща площ на имота от 5250 кв.м., като конкретно частта, която попада в района на СТЕ е с площ от 1630 кв.м. В одобрения КП на [населено място] от 2002г. имота е отразен като част от имот с пл. №4, дворно място, с обща площ от 5280 кв.м., като конкретно частта, която попада в района на СТЕ е с площ от 1578 кв.м. В ПУП на [населено място] от 2005г. имота на наследодателя на ищците е отразен като имот с пл.№201, с площ от 1578 кв.м. Вещото лице е посочило, че е налице частична идентичност между имота, описан като нива от 1.500 дка, девета категория, находящ се в землището на [населено място], в м.“Р.“, по заявление №К 33/11.05.1992г., с имот пл. №7 по КП от 1984г., за площ от 1630 кв.м., за площ от 1578 кв.м. от имот с пл. № 4 по КП от 2002г. и за площ от 1578 кв.м. от имот пл.№201 по ПУП-ПУП от 2005г. Посочено е, че вещото лице не може да установи идентичност между нива с площ от 1.500 дка, девета категория, в землището на м.“Р.“, [населено място] по преписката по заявление №К33/11.05.1992г. (подадено от М. А.) и нива от 5.000 дка в м.“Д.“, [населено място], възстановена на наследодателя на ответниците. Взето е предвид, че експертът е установил, че ТКЗС „Г.Д.“-гр.Б. е образувано на 28.01.1948г., по желание на група граждани от [населено място], като напълно се масовизира през 1957г. През август 1958г. към него се кооперирали още пет села, между които и [населено място], а от 24.12.1958г. то е получило и наименованието Обединено ТКЗС. Посочено е, че по делото са събрани гласни доказателства като свидетелката З. П. заявила, че познава М. Г. А., съпругата му и неговата майка. А. имал много имоти, както и имот в м.“Р.“. Имотът бил голям - над декар, декар и половина. Заявява, че не знае със сигурност дали този имот е внасян в ТКЗС. След като починала баба Д. (майката на А.), този имот бил обработван от него и не е виждала друг в имота. Посочва, че Г. Ш. имал имот, който е „от пътя надолу“, като той нямал имот и място до техните и никога не е имал. Свидетелят Д. Д. заявил, че е роден в [населено място] през 1952г. и познавал М. А., били съседи на къщата и имоти в м.“Р.“. Посочил, че имотът в м.“Р.“ бил около декар и половина, като М. имал този имот по наследство. Заявил, че имотът е влизал в ТКЗС, когато се е направила колективизацията и докато се жънело на ръка там бил общият харман на селото. Твърдял, че освен М., съпругата му и баба Д. (майка му) не е виждал в имота да работи друг. Не познавал Г. Ш. и не го е виждал никога. Свидетелката В. Ш. посочила, че с М. А. били съседи навсякъде, същият имал имот в м.“Х.“. Заявила, че М. А. и неговата майка обработвали имота преди ТКЗС, а след това харманите се ползвали от ТКЗС, в т.ч. и имота на М.. Посочила още, че имотът бил повече от декар, като след смъртта на майката на А., имотът бил обработван от М. и съпругата му и други хора не е виждала в имота. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че е ищците не са доказали по делото процесният имот де е бил внесен в ТКЗС от общия наследодател М. А.. Изложено е, че както в заявлението-декларация до ТКЗС, така също и в опис-деклрацията към него, вносителят М. А. не е посочил изобщо, че внася в ТКЗС имоти в м.“Р.“, а още по-малко е посочено, че внася и процесният такъв с площ от 1.500 дка. В заявлението-декларация до ТКЗС наследодателят на ищците е заявил, че ще внесе в ТКЗС ниви от 21 декара, но поради липсата на индивидуализиращи белези на въпросните ниви, в това число и описание на местността, където се намират, както в заявлението-декларация, така и в придружаващата я декларация, не се установява каквато и да е идентичност с процесния недвижим имот, т.е. по делото не е установено, че именно процесният недвижим имот е бил внесен в ТКЗС от ищцовия наследодател. Изложени са мотиви, че изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза са категорични, че не може да се установи идентичност между нивата с площ от 1.500 дка, в землището на [населено място], в м.“Р.“ по преписката на наследниците на М. А. и нивата от 5.00 дка в м.“Д.“, [населено място] по преписката на ответниците. Прието е, че събраните по делото гласни доказателства също не установяват както внасянето на описания в исковата молба недвижим имот в ТКЗС от наследодателя на ищците, така и идентичност между процесния имот и имота, възстановен на ответниците. Взето е предвид, че свидетелката П. е заявила, че не знае със сигурност дали имота на А. е бил внасян в ТКЗС, а свидетелите Д. и Ш., макар да сочат, че имотът е бил внесен в ТКЗС, не са установили с категоричност въпросното обстоятелството, доколкото към датата на внасянето (1958г.) са били на възраст, която не позволявала да възприемат внасянето на имота в ТКЗС. Изложени са допълнителни мотиви, че дори да се приеме, че процесният имот е бил внесен в ТКЗС през 1958г., искът за собственост е неоснователен, тъй като не е доказано наследодателят на ищците да е придобил процесния имот на поддържаното оригинерно основание- придобивната давност. Посочено е, че фактическият състав на придобивната давност включва господство над веща, намерение за своене и изтичането на определен от закона срок като отсъствието на който и да е от изброените елементи, осуетява придобиването на имота. Прието е, че по делото липсват данни за установено фактическо господство от страна на М. А. върху процесния имот в изискуемия от чл.34 Закона за давността (отм.) двадесетгодишен срок. Посочено е, че показанията на свидетеля П. не съдържат информация относно срока на владение на процесния имот от наследодателя на ищците като твърденията й в тази насока са бегли и повърхностни, поради което не установяват нито началото, нито края на упражняваното от наследодателя на ищците владение. Свидетелите Д. и Ш., макар да заявяват, че имотът се обработвал от майката на М. А., а след смъртта й от последния, не установяват да са осъществявали владение в изискуемия от закона срок, необходим за придобиване на имота по давност. Посочено е, че съгласно чл.34 Закона за давността (отм.) може да се придобие недвижим имот с непрекъснато владение в продължение на 20 години като законът е отменен на 16.12.1951г. с влизане в сила на ЗС, а съгласно § 4 ЗС, започналата да тече придобивна давност при действието на отменения Закон за давността продължава да тече, като ако за завършването й е необходим срок по-дълъг от 10 години, се прилага правилото на чл. 79 ЗС, т. е. 10-годишния срок. Ако за изтичане на давността е необходим срок по-малък от 10 години, то давността изтича с изтичане на този по-кратък срок. Доколкото към датата на влизане в сила на ЗС (17.12.1951г.) изтеклият давностен срок е близо 13 години, то е бил необходим по-кратък срок от 10 години, така че давността би се считала за изтекла с изтичането на този по-кратък срок, т.е. би се считала изтекла през 1958г., когато е образувано ТКЗС в [населено място]. Изложено е, че в началото на периода свидетелите не са били родени, респ. през времетраенето са били на изключително ниска възраст, която не предполага възприемане на осъщественото от наследодателя на ищците владение. Формиран е решаващ извод, че не е доказано владение върху процесния имот от общия на ищците наследодател от 1938г. до кооперирането през 1958г., както и не е доказано такава фактическа власт да е упражнявал и бащата на наследодателя на ищците. Изложени са и мотиви, че декларацията за притежавани от М. А. непокрити земеделски земи, в която е посочен имот - нива от 1,5 дка в м.Р., макар да не е сред посочените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗС документи, следва да се приеме за “друго писмено доказателство” по смисъла на цитираната разпоредба, което няма пряко доказателствено значение, но следва да се цени във връзка с останалите доказателства по делото. Прието е, че ценена по този начин, същата не установява собственост на наследодателя на ищците върху процесния имот, доколкото не се установява идентичност между имота, посочен в декларацията и този, посочен в исковата молба, което се установява и от съдебно-техническата експертиза по делото. Като е достигнал до същите крайни фактически и правни изводи на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК е извършено препращане към мотивите на първоинстанционното решение, с което предявеният иск е приет за неоснователен. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В настоящия случай следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите въпрос са доказателственото значение на писмената декларация в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с уточнението, че въпросът засяга доказателственото значение на опис-декларациите и декларациите за притежавани непокрити земеделски земи. Касационното обжалване по така поставения въпрос следва да бъде допуснато предвид изводите на въззивния съд, че по делото не е установено внасянето на процесния имот в ТКЗС от наследодателя на предявилите иска лица, че макар декларацията за притежавани от наследодателя М. А. да представлява „друго писмено доказателство“ по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, ценена наред с останалите доказателства по делото, тя не установява правото на собственост на този наследодател, както и предвид липсата на обсъждане и преценка на обстоятелството, че и двете спорещи страни при подаване на заявление за възстановяване на собствеността са представили декларации за притежавани непокрити имоти, в които съседите на имотите не са посочени. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение