Определение № 60318 от 24.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2874/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 332643/28.06.2021 г., подадена от Софийска градска прокуратура чрез прокурор Н. З., срещу определение № 270525 от 17.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 6683/2020 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на Прокуратурата на Р. България по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 260051/05.01.2021 г. в частта му за разноските. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и намаляване размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника. Насрещната страна по делото А. Ц. А., чрез адв. И. Ю., е подал в срок отговор на частната жалба, в който взема становище за нейната недопустимост и неоснователност. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните. Производството пред Софийския градски съд е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Р. България /ответник в първоинстанционното производство/ против решение № 76178/24.04.2020 г., постановено по гр. д. № 47897/2018 г. по описа на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от А. Ц. А. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 3000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление, по което образуваното досъдебно производство е частично прекратено спрямо ищеца, ведно с търсената законна лихва, а за горницата над 3000 лв. до претендираните 15 000 лв. искът е отхвърлен. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 210 лв. съдебни разноски и сумата от 196 лв. адвокатско възнаграждение. С решение № 260051/05.01.2021 г. Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част и е постановил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, вр. чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв ответникът да заплати на И. В. Ю. от САК сумата от 440 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция. С молба от 01.02.2021 г. Прокуратурата на Р. България е сезирала съда с искане по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските, като е поискала размерът на присъденото адвокатско възнаграждение да бъде определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и редуциран съобразно съотношението между уважената и отхвърлената част от иска до сумата от 196 лв. С обжалваното определение Софийският градски съд е оставил искането без уважение. За да обоснове този резултат, съдът е посочил, че дължимите разноски са изчислени въз основа на предмета на въззивното производство по делото, а именно искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за уважената от първата инстанция сума в размер на 3000 лв. Съдът е препратил и към мотивите в решението си, с които обосновава размера на присъдените разноски и с липсата на особена фактическа и правна сложност на делото. Изводите на съда са правилни. Въззивното производство е образувано по повод на жалба, подадена от Прокуратурата на Р. България, която като ответник по предявения иск има правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в неизгодната за нея част, а именно частта, в която е осъдена да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лв. В отхвърлителната част – за разликата над 3000 лв. до предявения размер от 15 000 лв., решението на районния съд не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила и не е било предмет на въззивна проверка. Съобразно изложеното, материалният интерес във въззивното производство се равнява на 3000 лв. Тъй като дължимото адвокатско възнаграждение за защита в това производство се изчислява върху тази сума, за определянето му ще се приложи правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., като при оказаната безплатно адвокатска помощ в дискреция на съда е да прецени размера му съобразно фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение