Определение № 1 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 748/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Е. Т. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 1415 от 10.11.2009 г. на Софийски апелативен съд, 1 гр. с-в, постановено по гр.д. № 1242/2009 г., с което е оставено в сила решението от 04.12.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 998/2008 г. в частта, с която Е. Т. С. е осъден да заплати на И. М. И. и С. М. И. на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 10 200 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, за периода от 01.09.2006 г. до 01.02.2008 г. По молби на страните, с определение от 26.10.2010 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК производството по делото е спряно по общо съгласие на страните. В срока по чл. 231, ал. 1 ГПК е постъпила молба с вх. № 11031 от 30.12.2010 г. от ищците по делото и ответници по касация И. М. И. и С. М. И., и двамата от [населено място], с която заявяват отказ от предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 10 200 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, поради постигане на извънсъдебно споразумение, с искане производството по делото да бъде прекратено. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК. Съгласно тази законова разпоредба ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото. Когато отказът е направен пред въззивната или пред касационната инстанция обжалваното решение се обезсилва. В случая отказът е заявен лично от ищците по делото И. М. И. и С. М. И., поради което производството по делото пред касационната инстанция следва да бъде прекратено, поради отказ от иска, предмет на касация, а постановените решения в тази част по съществото на спора на първоинстанционния и на въззивния съд следва да бъдат обезсилени. По изложените съображения и на основание чл. 233 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,