Определение № 351 от 30.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3490/2013 г.

Производство по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] [населено място] представлявано от Е. М. А. и М. Ж. Х., с която е поискано спиране изпълнението на решение № 84 от 02.04.2013 г. по гр. дело № 342/2012 г. на Шуменски окръжен съд, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение [фирма], че Районна потребителна кооперация „Съгласие” [населено място] е собственик на масивна едноетажна сграда със застроена площ 277,20 кв. м, построена в имот № 501.102 по сега действащия план на [населено място] при посочени граници; [фирма] е осъден да предаде на Районна потребителна кооперация „Съгласие” владението на описания имот и на основание чл. 59 ЗЗД [фирма] е осъден да заплати на Районна потребителна кооперация „Съгласие” обезщетение за неоснователно ползване на имота в размер на 10 424 лв. На основание чл. 282, ал. 2 т. 1 и т. 2 ГПК молителят е внесъл по сметка на Върховен касационен съд обезпечение в размер на 20 347,23 лв., за което е представил платежно нареждане от 18.05.2013 г. и уверение изходящо от Върховен касационен съд, че сумата е постъпила по сметка на съда. Размерът на внесеното обезпечение удовлетворява изискванията на чл. 282, ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК, както и приетото с Тълкувателно решение № 8/31.10.2012 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК ВКС, поради което молбата следва да бъде уважена. Молителят е обжалвал въззивното решение, чието спиране се иска, видно от касационна жалба постъпила във Шуменски окръжен съд под № 2532/29.04.2013 г. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.