Определение № 1321 от 13.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 818/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. против определение №4041/16.04.2024 г., постановено по адм. д. 1749/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е нищожно поради допуснато противоречие с основополагащи принципи на свръхповелителни норми, евентуално иска да бъде обезсилено, евентуално да се отмени като недопустимо и неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не претендира разноски. Ответникът оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение №4041/16.04.2024 г., постановено по адм. д. 1749/2024 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на Н. В. В. против Решение № РКС24-ЕВ-01-39/1/ от 23.01.2024 г. на кмета на Община „Красно село“ и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел за установено, че жалбоподателят не е изпълнил указанията за внасяне на дължимата държавна такса, поради което е налице хипотезата на чл. 158, ал. 3 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Атакуваното определение е постановено от законен състав на родово и местно компетентен съд, в предвидената от закона писмена форма и след надлежно сезиране, поради което е действително и допустимо. Небосновано и незаконосъобразно АССГ е приел за установено, че указанията му от 21.02.2024 г. за внасяне на държавна такса в размер на 10 лв. са съобщени на Н. В. на 03.04.2024 г. при условията на чл. 137, ал. 4 от АПК, защото са му изпратени на електронен адрес, който той е предоставил в административното производство. Действително в заявлението за достъп до обществена информация до кмета на Район „Красно село“ Н. В. е посочил свой електронен адрес за комуникация – [електронна поща] и на този адрес му е изпратено копие от разпореждането от 21.02.2024 г. с указания за представяне на доказателства за внасяне на държавна такса в размерна 10 лв. Това електронно съобщение няма данни да е изтеглено от неговия адресат, поради което АССГ е приел, че са налице предпоставките на чл. 137, ал. 3 от АПК за редовното уведомяване на Н. В. на 03.04.2024 г. Този правен извод е в противоречие с процесуалния закон. Според чл. 137, ал. 1, изречение второ от АПК когато в производството пред административния орган гражданинът е предоставил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват по този ред, освен ако не посочи друго по делото, а съгласно чл. 137, ал. 3 от АПК когато връчването се извършва по електронен път, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне. Преди постановяване на обжалваното определение по делото пред АССГ жалбоподателят не е посочил изрично, че не желае да получава електронни съобщения, а да бъде използван само пощенския му адрес, поради което съдът е използвал посочения от него в административното производство адрес, но не е съобразил, че този адрес не отговаря на изискванията на чл. 18а, ал. 4 от АПК, към които препраща чл. 137 от АПК за електронен адрес, предоставящ възможност за сигурно електронно връчване. Според цитираната разпоредба заявителят или жалбоподателят, както и всички заинтересовани граждани, които са привлечени или встъпили като страни, за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало производство, могат да предоставят на административния орган или на съда, ако разполагат с такива: 1. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) информация за наличие на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление, или 2. електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване, или 3. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) мобилен или стационарен телефонен номер, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване или в случай че изтеглянето не е технически възможно, да позволява изпращане от получателя на обратно кратко текстово съобщение, потвърждаващо получаването на съобщението. Несъмнено посоченият от Н. В. електронен адрес не попада в хипотезите на чл. 18а, ал. 4, т. 1 и т. 3 от АПК, но не отговаря и на изискванията по т. 2. Електронните адреси, поддържани в Gmail, които се използват само за изпращане и получаване на електронните съобщения („електронна поща“ за текстови съобщения и прикачени към тях файлове) не поддържат функция, която да показва информация за изтегляне на съставения документ (за разлика някои други функционалности например: „Диск“, „Документи“ и др. на Gmail, за които няма данни, че са използвани от АССГ при изпращане на съобщението с указанията до Н. В.). По изложените съображения се налага извод, че след като предоставяният от Н. В. в административното производство електронен адрес не отговаря на изискванията, посочени в 18а, ал. 4 от АПК, за изпратеното на този адрес съобщение не е приложима презумцията по чл. 137, ал. 3 от АПК за редовното връчване и без достоверна обратна връзка за получаване (изтегляне). Като е достигнал до противоположен правен извод за наличие на редовно съобщаване на указанията за констатирани нередовности на жалбата, респективно изтекъл срока за тяхното отстраняване, АССГ е постановил незаконосъобразно определение за оставяне на жалбата на Н. В. без разглеждане без да са налице предпоставките на чл. 158, ал. 3 от АПК. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. При този изход на спора разноски не следва да бъдат определяни По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение