Определение № 498 от 04.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1352/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частни жалби на адв. Д. М., като пълномощник на Д. А. В. и на адв. П. Ч. и адв. С. Д., като пълномощници на „Медиатор 2015“ ООД, гр. Бургас, срещу определение № 426/04.09.2024 г. по гр. д. № 412/2023 г. по описа на Бургаския апелативен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е допълнено решение № 108/28.05.2024 г. по делото, като „Медиатор 2015“ ООД, гр. Бургас, е осъдено да заплати на Д. А. В. сумата 67 лв.-възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство и е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател Д. А. В. в останалата й част; последният е осъден да заплати на дружеството сумата 2 449,25 лв. – разноски за въззивното производство. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбите са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни, поради следните съображения: С определение по гр. д. № 1353/2025 г. по описа на ВКС, второ г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, по касационните жалби и на двете страни в производството. Предмет на частните жалби на насрещните страни е определение № 426 от 04.09.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е допълнено въззивното решение. В полза на ищеца са присъдени допълнително разноски в размер на 67 лв.-възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство. Тези разноски са присъдени съобразно изхода на спора, въз основа на представените доказателства за заплатени 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Прието е, че липсват доказателства за заплатено възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство. Действително, такива доказателства по делото не са представени. С определение № 585/28.11.2024 г., което не е предмет на обжалване, е допълнено определението от 4.09.2024 г., като дружеството е осъдено да заплати на Д. А. В. и сумата 54 лв. – разноски за държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство. Присъдената допълнително сума е за направените разноски за държавна такса за първоинстанционното и въззивно производство, които не са били присъдени съобразно изхода на спора /при представени доказателства за заплатени такси от 1200 лв. и 600 лв./. Отчетено е, че заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение е в размер на 3 050 лв. При съобразяване на възражението за прекомерност, направено от ищеца, за справедливо е счетено възнаграждение в размер на 2 525 лв. Същото е определено след преценка на фактическата и правна сложност на делото, вида и броя на извършените от пълномощниците процесуални действия: подаване на отговор на въззивната жалба, участие в насроченото открито съдебно заседание. В съответствие с трайната съдебна практика конкретният дължим размер на възнаграждението е определен от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съобразно изхода на спора е присъдена сумата 2 449,25 лв. В обобщение, обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.