Определение № 3031 от 12.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3629/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. К. и Е. Ц. В. чрез пълномощника им адвокат К. Г. против решение № 751 от 24.06.2024 г., постановено по гр. д. № 3040 по описа за 2023 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 261101 от 24.08.2023 г. по гр. д. 11444/2020 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от В. Д. К. и Ц. П. В. (починал в хода на производството и заместен от наследника си Е. Ц. В.) срещу М. И. Б. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент-мезонет, находящ се в [населено място], район „С.“, [улица], ет. 4, ап. 4, с идентификатор ***, с площ от 157.43 кв. м., от които на първо ниво 92.50 кв. м. жилищна площ и 15.60 кв. м. тераси, а на второ ниво 47 кв. м. жилищна площ и 2.33 кв. м. тераса и с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на второ ниво на апартамент – мезонет с площ от 49.33 кв. м. и за осъждане на ответника да им предаде владението върху него. Със същото решение е прекратено на основание чл. 130 ГПК, производството по предявените от В. Д. К. и Ц. П. В. (починал в хода на производството и заместен от наследника си Е. Ц. В.) срещу М. И. Б. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че са собственици на по 1/2 ид.ч. от таванско помещение с площ от 38.11. кв. м. М. И. Б. чрез пълномощника си адвокат В. К. е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, че въз основа на договор за доброволна делба, сключен от наследодателите им през 1986 г. В. К. по наследство от баща си Д. И. е собственик на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** и на първия етаж и избени помещение с 1/2 ид. ч. от общите части на построената в имота сграда, а Ц. В. (наследен от Е. В.) по дарение от майка си Е. М. е собственик на другата 1/2 ид. ч. от поземления имот и втория жилищен етаж и избени помещение с 1/2 ид. ч. от общите части на същата сграда. На 17.12.1986 г. М. Б. и И. Б. като собственици на 1/3 ид. ч. от дворното място получили правото да надстроят трети етаж на съществуващата сграда. С решение по гр. д. № 286/1990 г. на СРС договорът, с който ответниците придобили право на собственост върху 1/3 ид. ч. от имота бил развален. По силата на съдебна спогодба от 02.12.1993 г. по гр. д. № 2726/1993 г. по описа на СРС, 40 състав ответниците предавали на Е. М. и Д. И. владението върху 1/3 ид. ч. от дворното място. Към 1992 г. М. Б. и И. Б. били собственици единствено на правото на надстрояване от 17.12.1986 г. През 1995 г. бракът между М. Б. и И. Б. бил прекратен. Ищците твърдят, че М. Б. и И. Б. изградили апартамент – мезонет на две нива с обща площ 158.43 кв. м., без да им е учредено право на строеж за второто ниво на апартамента с площ от 49.33 кв. м., въпреки че по силата на договор от 10.06.1987 г. между Е. М. и Д. И., от една страна, и М. Б. и И. Б., от друга, последните се задължили при изграждане на мансардния етаж да възстановят таванските помещения на учредителите на правото на надстрояване така, както са съществували. По отношение довода във въззивната жалба на ищците за допуснати нарушения на чл. 183, ал. 1 ГПК апелативният съд е посочил, че по делото са представени от ответника и са приети от съда като доказателства две заверени копия па одобрения на 06.05.1987 г. архитектурен проект, който е изпълнен в съответствие с изискванията на чл. 63, ал. 6 от Наредба 5 за правила и норми за териториално и селищно устройство /обн. ДВ., бр. 69/1977 г., отм. ДВ, бр. 48/1995 г./. Едното доказателство е представено в съдебно заседание като заверен от страната препис от одобрения архитектурен проект, който не е заверен от праводателите на ищците, но от който ответницата /чрез процесуален представител/ е заявила, че разполага с оригинал и е направено изрично изявление, че се носи в съдебно заседание, вкл. и при желание на ищцовата страна, може да се представи този оригинал. Няма спор, че другото приложено по делото писмено доказателство е било изискано от Софийски градски съд по в. гр. д. № 6165/2020 г. по описа на същия съд, IV-Г с-в и представлява заверен препис от одобрен на 06.05.1987 г. архитектурен проект за надстрояване, представен от пълномощника на ищците по делото, от който заверен препис е видно, че праводателите на ищците (Д. И. и Е. М.) изрично са заявили, че са съгласни с предложения проект за надстрояване на жилищната сграда, включително и в частта му за таванския етаж, в рамките на който са обособени отделни помещения за ищците, от една страна, и за семейство Б. - от друга, и са положили съответно подписите си. И от двата, приложени и приети по делото като доказателства проекта, е видно, че съществува вътрешна стълба между третия и таванския етаж, който в тази му част е обособен за ползване само от семейство Б.. Съдът е направил извод, че самостоятелният обект е предвиден в одобрените за изграждане строителни книжа, както и за него е дадено изрично съгласие от отстъпилите право на строеж Д. И. и Е. М.. Освен това, самостоятелният обект, предвиден в одобрените строителни книжа /апартамент на две нива/ е изпълнен съгласно проекта, а не вместо него, като реално изграденото съответства приблизително по площ на обекта на учредената суперфиция и че на първото ниво на мезонета отклонението засяга вътрешната планировка, както и площта на терасите, но последните не са самостоятелен обект и се присъединяват към главната вещ, която е собственост на лицето, титуляр на валидно учреденото право на строеж. Същото е относимо и по отношение на таванския етаж, в който видът и броят на помещенията по одобрен архитектурен проект съответства на реално изграденото, макар застроената площ да е по-голяма от тази, за която е учредено право на строеж. За тази по-голяма площ поради характера на надстроеното се прилага института на присъединяването по чл. 97 и чл. 98 ЗС, а не на чл. 92 ЗС. Тези изводи въззивният съд е основал на заключението на вещото лице на стр. 3, ред 8-10 от допълнителната съдебно-техническа експертиза, съгласно което „по делото е приложен одобрен проект в копие, от СГНС - Управление „Архитектура и благоустройство“ от 06.05.1987 г. с Разпределение на трети жилищен етаж, Разпределение на Тавански етаж, Вертикален разрез, Фасади.“, както и на ред 16 от същата експертиза, че „…на нивото на тавански етаж са предвидени: две тавански стаи, две спални и санитарен възел.“ Независимо от горното, когато подпокривното пространство притежава необходимата височина и обем за изграждане на самостоятелни помещения, то представлява обща част на етажната собственост по предназначение. По принцип таванските помещения не са самостоятелни обекти, а принадлежат към други самостоятелни обекти /напр. апартаменти в етажната собственост/. За да придобият те самостоятелен статут, е необходимо да бъде одобрен архитектурен проект за обособяването, какъвто е налице в случая. Подпокривното пространство е придобило необходимата височина, тъй като съгласно писменото изявление на вещото лице на стр. 3, ред 11 от допълнителната съдебно-техническа експертиза е посочено, че „в проекта е предвидено направа на нов надзид от 85 см и повдигане кота „било“ на сградата.“ На стр. 5, от ред 6 на допълнителната съдебно-техническа експертиза, вещото лице е направило заключението, че макар да няма нарочно разрешение за построяване на мезонет с площ от 158,43 кв. м. на две нива с разпределение и характеристики като описания в констативния нотариален акт на М. Б., то „създаването“ на мезонетното жилище (на два етажа с вътрешна стълба между нивата) е станало по силата на издаденото и цитирано Разрешение за строеж №283/21.08.1987 г. от СНС-Управление „Архитектура и благоустройство“ на името на М. И. Б. и И. П. Б. за надстройка на жилищна сграда на един етаж,[жк], [улица], [населено място]. Следователно, съществените предпоставки за формирането на „мезонет“ е наличието на одобрен архитектурен проект и възможността, чрез надграждане на таванския етаж, части от него по проект да се присъединят с вътрешна стълба към третия жилищен етаж. Съдът е посочил и че към жилището на третия етаж е следвало да има складово помещение, но тъй като мазетата в сутерена са придадени само към първи и втори етажи, принадлежащи на ищците, то за трети етаж остава единствено възможността да притежава складово помещение в таванския етаж. Такава е била и договорката между праводателите на ищците и семейство Б.. В съответствие с тази договорка, Б. са преустроили с проект следващото им се таванско помещение, като са го превърнали във второ ниво на мезонета. Но дори да се приеме, че липсва основание за това преустройство и връзката между двете нива на мезонета бъде прекъсната, то това не означава, че ответницата губи правото на собственост, респ. възможността да ползва част от таванския етаж в посочените от одобрения проект граници. Промяната на предназначението на таванско помещение може да се осъществи и от един собственик по общо съгласие на всички собственици, за което не е необходимо обаче особена форма /при режима на действие на ЗТСУ-отм./. Съдът е съобразил и че на стр. 5, ред 2 от допълнителната съдебно-техническа експертиза, вещото лице е посочило, че разликата между общата графична площ на жилището, разположена на трети етаж и на тавански етаж /153.30 кв. м./ и цитираната в констативния нотариален акт на М. Б. площ /158.43 кв. м./ е около 5 /пет/ кв. м., а не както твърдят ищците в своята въззивна жалба, че съгласно заключението на вещото лице арх. Г. площта на апартамента, разположен на трети и на тавански етаж е 184.10 /сто осемдесет и четири цяло и десет стотни/ кв. м. В нито едно от заключенията си вещото лице не е посочвало такава квадратура на жилището. Тази разлика /едва 5 кв. м./ очевидно е незначителна към спора по настоящото дело за собствеността на недвижимия имот. Също така неотносими към собствеността са и другите разлики, констатирани в т. 5 от допълнителната СТЕ, които се получават от построените три тераси на трети жилищен етаж. В СТЕ вещото лице посочва и конкретната причина за „изнасянето на фасадния зид с около 30 см., а именно — допълнително изпълнената укрепваща стомано-бетонна конструкция на сградата. В съдебно заседание на 04.11.2022 г. пред СГС вещото лице е заявило, че - „Констатирали сме еркерно наддаване, което е видно и може да се обоснове по следния начин: когато е правена надстройката над третия етаж, цялата сграда, хваната отвън от една допълнителна стомано-бетонова конструкция, така нареченото „обрамчване“ – външни колони и външни хоризонтални греди. Когато е правен първоначално етажа, при изпълнението някой е решил, че така и така са направени тези колони, плочата ще бъде изнесена по нейния външен край. Има към 15-16 кв. м. и дотук е видно.“ Съгласно точки V. 5., V. 6., б. „б“ и V. 7., б. „а“ от договора от 10.06.1987 г„ сключен между праводателите на ищците, от една страна, и сем. Б., от друга, те са имали съгласие всеки от тях да притежава обособен обект в рамките на таванския етаж, а не целият тавански етаж да принадлежи само на ищците. По отношение оплакването, че вещите лица не са установили в архива на НАГ или общинската администрация да се съхранява разрешение за строеж и строителни книжа за надстрояване на процесната жилищна сграда, съдът е приел, че това обстоятелство е правно ирелевантно. Ответницата е посочила пред СГС, че притежава пълния набор от оригинали на строителните книжа: заявлението за учредяване на право на строеж, разрешението за строеж и одобрен архитектурен проект, а и самите ищци са представили същите строителни книжа, които са приложени по настоящото дело и за които се твърди, че липсват. Това, че в техническите служби не се съхранява одобреният архитектурен проект за надстрояване, не означава, че той изобщо липсва в правния мир Относно оплакването, че „съдът не е обсъдил направеното и доказано от ищците твърдение за липса на предмет на констативния нотариален акт за собственост в полза на М. Б., с който акт нотариусът е признала за собственик на мезонета ответника без затова да са налични изискуемите по закон писмени доказателства, а именно строителна документация, доказваща правото на собственост върху процесния недвижим имот на ответника по делото М. Б.“, въззивният съд е посочил, че противно на твърденията във въззивната жалба в постановлението по нотариално дело № 35/2014 г. на нотариус Е. Е., както и в самия констативен нотариален акт подробно са описани всички документи, също приложени като доказателства в настоящото производство (заявление с нотариална заверка на подписите от 17.12.1986 г. за отстъпено право на строеж, декларация за заплатено право на строеж, разрешение за строеж №283/21.08.1987 г., одобрен архитектурен проект от 06.05.1987 г. на СНС, УАБ/, както и свидетелските показания, дадени по нотариалното производство, които са послужили в своята съвкупност да обосноват напълно собствеността върху целия процесен недвижим имот на М. Б.. Независимо от горните изводи апелативният съд е разгледал и приел за установено и наведеното от ответницата евентуално придобивно основание – придобивна давност, започнала да тече от извършване на надстрояването не по-късно от 1990 – 1991 г., като владението е било явно, спокойно и без оспорвания в едни и същи граници. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на В. Д. К. и Е. Ц. В. считат, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставят следните въпроси: 1) следва ли да се изключат от доказателствения материал по делото документи, представени в копие, ако страната, която се позовава на тях и иска да ги ползва, не ги е представила в оригинал по изрично искане на другата страна; 2) следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и задължен ли е въззивният съд да изложи мотиви при преценка на всички доказателства, като обсъди събраните по делото доказателства, становища и доводи на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантни за спора обстоятелства; 3) може ли въззивният съд да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства без да обсъди други и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 4) може ли собственик в сграда със статут на етажна собственост да придобие по давност общи части от сградата чрез отнемане от останалите собственици на част от тавански етаж и да ги лиши от достъп до покрива на сградата, който е обща част по естеството си; 5) следва ли всички етажни собственици да имат достъп до покрива като обща част по естеството си; 6) построеното извън договореното става ли притежание на собственика на земята съгласно чл. 92 ЗС; 7) построеното извън рамките на учредено право на строеж, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено разрешение за строеж и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект, придобива ли се по приращение от собственика на земята; 8) когато самостоятелен обект е построен в сграда без да е предвиден в одобрените за изграждането му строителни книжа, както и извън отстъпеното право на строеж, като по предвиденото по проект таванско помещение е изградено второ ниво на мезонет с характеристика на самостоятелен обект, той става ли собственост на собственика на земята; 9) въз основа на учредено право на строеж по чл. 56 ЗТСУ или въз основа на одобрени строителни книжа, по които е реализирано строителството, следва да се извърши преценка дали построеното е в рамките на учреденото право на строеж. Първият въпрос е свързан с доводите в касационната жалба, че ищците изрично са поискали архитектурния проект да бъде представен в оригинал, но съдът не се е произнесъл по това искане. Макар соченото процесуално нарушение да е било допуснато (съдът не се е произнесъл по искането, нито е извършил констатация за съответствието на копието с носения от ответниците в едно от съдебните заседания оригинал на документа), в конкретния случай въпросът се явява неотносим към изхода на спора, доколкото изводите на съда са формирани не само въз основа на представеното и заверено от ответницата копие от архитектурния проект, одобрен на 06.05.1987 г., но и на копието от същия документ, което ищците и настоящи касатори са представили по друго водено между страните дело и което съдът по настоящото производство е изисквал от съдебния състав по другото дело. Следователно дори и представеното от ответницата копие от архитектурния проект да бъде изключено от доказателствения материал, това не би променило изводите на съда, формирани въз основа на съшия документ, приобщен към доказателствения материал чрез изискването му от друго дело, по което е бил представен от настоящите касатори. Вторият и третият въпрос са свързани с доводите в касационната жалба, че въззивният съд не е се е произнесъл по неоснователното прекратяване по чл. 130 ГПК на производството по иска за признаване за установено, че всеки от ищците е собственик на 1/2 ид. ч. от таванско помещение с площ от 38.11 кв. м. и свързания с този иск довод, че с отнемането на част от общите части на таванския етаж чрез изграждане на второ ниво на мезонета, ответницата е отнела част от площта на таванските помещения на ищците в таванския; не е обсъдил експертните заключения, че липсват строителни книжа за изграждане на мезонет и че изграденото съществено се различава по характеристика и площ от първоначално отстъпеното право на строеж, както и установената от вещото лице Г. при фактическото заснемане площ на мезонета от 184.10 кв. м., което доказва, че ответницата е завладяла общи части от таванския етаж; не е обсъдил и кои са били собственици на терена, за да изведе извод кой и при какви права е станал собственик на мезонета. С оглед посочената обосновка не се констатира противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, на която се позовават касаторите по тези въпроси. Във въззивната жалба на ищците не са били наведени доводи относно изводите на първоинстанционния съд, че искът по отношение на правото на собственост от таванско помещение с площ от 38.11 кв. м. е недопустим, тъй като касае обект, който е съществувал в миналото и е бил премахнат при реализиране на надстрояването (тезата е била, че изградените при надстрояването тавански помещения за ищците са много по-малка квадратура от тази, отразена в кадастралните им скици на база нотариалните актове за собственост, която не може да бъде свързана с мотивите за недопустимост на този иск). След като е преценил, че в тази част произнасянето на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, въззивният съд на основание чл. 269 ГПК не е бил длъжен да преценява правилността на тези изводи при липса на наведени от жалбоподателите доводи в тази насока. Останалите доводи не съответстват на мотивите на въззивното решение. Съдът е приел за установено, че за реално изградения мезонет липсват одобрени книжа, тъй като строителството е реализирано в отклонение от одобрения архитектурен проект. Обстоятелството, че въз основа на това обстоятелство е направил изводи, различни от тези, които поддържат ищците, е неотносимо към поставените процесуално правни въпроси. Същевременно съдът изрично е посочил, че вещото лице Г. не е установило площ на мезонета от 184.10 кв. м., а обосноваността на този извод от една страна не може да бъде проверена в производството по чл. 288 ГПК, а от друга страна опровергава тезата на касаторите за непроизнасяне по този довод. Същевременно съдът е приел, че ищците са били собственици на дворното място към момента на надстрояването и затова е отдал правно значение на съгласието им надстрояването да се извърши по одобрените на 06.05.1987 г. проекти. Четвъртият и петият въпроси са основани единствено на поддържаната от ищците теза, че са завзети общи части, която обаче въззивният съд е отрекъл, приемайки, че второто ниво на мезонета е изградено в площта, която според архитектурния проект е следвало да заема таванското помещение на ответницата, като отклонението по отношение на площта е незначитело, а начина, по който ответницата е преустроила таванското помещение във второ ниво на мезонета не рефлектира върху правата на ищците. По отношение на достъпа до покрива като обща по естеството си част въззивният съд не е формирал изводи, а и неясно остава защо ищците считат, че ако достъпа до покрива при реализиране на надстрояването е оставен през частта от таванския етаж, предвиден по проект към обекта на ответницата, това би подкрепило тезата им, че са собственици на мезонетното жилище или на второто ниво от него. В този смисъл въпросите се явяват неотносими към мотивите на съда. Същевременно с оглед тезата на касаторите за завземане на общи части в практиката на ВКС (решение № 68 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 2751/2017 г., I г. о., решение № 394 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 185/2010 г., II г. о., решение № 214 от 24.09.2012 г. по гр. д. № 1441/2010 г., I г. о.) е дадено тълкуване, че по давност може да се придобие и обща по предназначение част, която е била предвидена като такава в строителните книжа, но е присъединена при застрояването към самостоятелен обект или е присъединена чрез преустройство, като давността е винаги десетгодишна. В тази насока са и изводите на въззивния съд, който е изложил мотиви и по наведеното от ответницата евентуално придобивно основание. Не се констатира основание за допускане на касационно обжалване и по останалите въпроси от шести до девети. Практиката на ВКС, на която се позовават касаторите дава тълкуване кога собственика на терена придобива правото на собственост върху реализиран в този терен строеж – ако строителството е осъществено без учредено право на строеж, включително и когато касае тавански помещения, ако построеното извън обема на правото на строеж съставлява самостоятелен обект на вещни права, както и че обема на правото на строеж се определя от волеизявленията при учредяването му. Изводите на въззивния съд са съобразени с тези тълкувания в практиката на ВКС, доколкото съдът е преценявал обема на учреденото от праводателите на ищците на ответницата (и бившия й съпруг) право на надстрояване именно с оглед изявленията в декларацията по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ-отм. и съгласието им с архитектурния проект, одобрен на 06.05.1987 г., като е формирал изводи какви са отклоненията от този проект при реализиране на строителството и че по-голямата застроена площ е незначителна и построеното в отклонение не съставлява самостоятелен обект на вещни права, поради което е присъединено към застрояването, осъществено въз основа на учреденото право на надстрояване. Същевременно съдът не е формирал извод, че второто ниво на реално изградения мезонет съставлява самостоятелен обект на вещни права, а и самите касатори не са обосновали защо го считат за такъв. Доводите в касационната жалба, свързани с тези въпроси, относно незаконността на обекта, защото не са одобрявани строителни книжа за надстрояване на сградата с мезонет, не могат да бъдат свързани с поставените въпроси, доколкото незаконността на застрояването е свързана със спазване на административни изисквания на благоустройственото законодателство, но сама по себе си е неотносима при преценка притежанието на вещи права с оглед осъществен придобивен способ. При липсата на основание за допускане на касационно обжалване В. Д. К. и Е. Ц. В. следва да възстановят на М. И. Б. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1600 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат В. К.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение