Определение № 82 от 01.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от [община] срещу решение от 10.06.2011г., постановено по в.гр.д.№346/2011г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 03.08.2010г., допълнено с решение от 25.02.2011г., по гр.д.№1217/2009г. на Велинградски районен съд в частта за уважаване на предявения от С. Н. М. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата 9 470,93лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска. С определение №603 от 02.05.2012г. по гр.д.№1585/2011г. на Върховния касационен съд, ІІг.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Постъпила е молба вх.№4738 от 25.07.2011г. от С. Н. М., адресирана до Пазарджишки окръжен съд с искане за изменение на постановеното въззивно решение от 10.06.2011г. по в.гр.д.№346/2011г. в частта за разноските. В молбата се сочи, че ако въззивният съд счете, че не са налице предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК, молбата да се приеме за касационна жалба. По така подадената молба няма произнасяне от въззивния Пазарджишки окръжен съд. С. М. чрез процесуалните си представители адв.Р. и адв.П. заявява, че подадената молба представлява частна касационна жалба и моли ВКС да се произнесе по нея. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира следното: Действащият ГПК не предвижда самостоятелно обжалване с частна жалба на съдебните актове, касаещи отговорността за разноските на страните, когато не се обжалва самото решение или определението по съществото на спора, тъй като той не съдържа разпоредба, аналогична на чл.70 ГПК/отм./. В посочената им част тези съдебни актове имат характера на определения, които съгласно чл.248 ГПК подлежат на изменение или допълване по искане на страната от съда, който ги е постановил. Това се отнася и до определението по допускане на касационно обжалване в частта за разноските, което като необжалваем съдебен акт може да бъде допълнено или изменено в частта за разноските от съда, който го е постановил, по искане на страните, подадено в едномесечен срок от постановяването му. По изложените съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане и да бъде изпратена на въззивния съд, постановил въззивното решение по спора, който според чл.248 ГПК е компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на искането на страните за неговото допълнение и изменение в частта за разноските. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение