Определение № 10856 от 30.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10455/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. К., в качеството на майка и законен представител на малолетното дете М. Д. М., чрез процесуален представител, срещу определение №35387 от 14.09.2026г. по адм. дело № 7446/2026г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което на основание чл.159, т.1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на Р. Д. К., срещу писмо с изх.№УВД-24/ГП/-728 от 11.06.2026г. на директора на Националния учебен комплекс по култура с Лицей за изучаване на италиански език и култура, и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – при неизяснен предмет на оспорването и при фактическо противоречие. Моли за неговата отмяна и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като на жалбоподателката бъде дадена възможност да уточни точно премета и обхвата на оспорването, да установи кое сезиране е породило писмо с изх.№УВД-24/ГП/-728 от 11.06.2026г., да бъде отстранено противоречието в посоченото в определението искане от 12.06.2026г. и бъде приобщен и индивидуализиран актът за класиране по чл.19 от Наредба № 1 от 12 август 2016 г. за приемане и преместване на деца и ученици в училищата по култура /Наредбата/. Претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че с оспореното писмо жалбоподателката е уведомена за извършените от директора действия по повод подаденото от нея искане, но то нито представлява ИАА, нито засяга жалбоподателката. Съдът е счел, че засягащият акт, който е могло да бъде оспорен по съдебен ред по общата клауза по чл.145 АПК е актът по чл.19 от Наредба №1 от 12 август 2016г. за прием и преместване на деца и ученици в училищата по култура, а не становището на директора. Определението е правилно. В процесния казус Р. Д. К., в качеството на родител - майка и законен представител на малолетното дете М. Д. М. е сезирала първоинстанционния съд с жалба, в която изрично е посочила премета на оспорване – законосъобразността на постановения по нейно искане с вх.№УВД-24-/ГП/-728 от 08.06.2026г. становище/отказ от 11.06.2026г. на директора на Национален учебен комплекс по култура с Лицей за изучаване на италиански език и култура с участие на Република Италия, за преразглеждане на резултатите от проверката за прием и предоставянето на пълна информация относно формирането на крайния бал на детето М. Д. М.. При тези факти противно на тезата на частния жалбоподател, обжалваното определение е постановено при изяснен предмет на оспорване и спазване разпоредбата на чл.158, ал.1 вр. чл.151, ал.1, т.5 АПК, защото в жалбата е налице точно и непротиворечиво изявление от оспорващия, индивидуализиращо обжалвания индивидуален административен акт. Обоснован е извода на първостепенния съд относно характера на оспореното становище от 11.06.2026г., който е изцяло уведомителен и не засяга права или създава задължения за оспорващия в проведената процедура по чл.9 – чл.19 от Наредбата, изключваща контрол върху оценяването на децата извън оспорване резултатите от класирането съгласно чл.19 от Наредбата. Допуснатите от жалбоподателката и АССГ технически грешки в заглавната част на жалбата и в обжалваното определение относно изходящия номер на постановеното становище/отказ и съответно датата на искане с вх.№УВД-24-/ГП/-728, не променя законосъобразността на заключението на съда относно недопустимостта на жалбата. В процесния казус с частната жалба се цели промяна на заявения с жалбата до АССГ предмет на оспорване, което в производство по чл.229 и сл. АПК е недопустимо. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение трябва да се остави в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна и не се присъждат. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение