Определение № 16 от 19.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 122/2020 г.

Производството е по реда на чл.43, т.3 от НПК. Образувано въз основа на определение № 159/04.02.2020 г. на Председателя на Районен съд - Смолян, с което е прекратено съдебното производство по нчхд № 3/2020 г. и делото е изпратено по компетентност на ВКС. В писменото становище прокурорът от ВКП поддържа виждането, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира следното: Производството по нчхд № 3/2020 г. по описа на РС - Смолян е образувано след разпореждане № 711/09.12.2019 г. на съдия от РС - Чепеларе, с което е прекратено производството по нчхд № 153/2019 г. и делото по частната тъжба – „искова молба” на Х. С. срещу В. Д. С., с множество обвинения за престъпления по чл.147, ал.1 от НК, чл.290а от НК, чл.293 от НК и чл.286 от НК е изпратено по компетентност. След получаване на делото всички съдии от РС - Смолян на основание чл.29, ал.2 от НПК са се отвели от разглеждането му – някои поради отправени срещу тях обидни квалификации, а други – тъй като тъжителката е сестра на съдия от Окръжен съд - Смолян. Това е обусловило необходимостта от прекратяване на производството и изпращането му в настоящата инстанция. При визираните обстоятелства и с оглед избягване в максимална степен на всякакви съмнения за обективно и безпристрастно решаване на делото, а и с оглед създаването на минимални неудобства, свързани с предвижването на страните, ВКС намира, че в случая са налице основанията на чл.43, т.3 от НПК и делото следва да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд, който да е в близост до местоживеенето на страните, а от друга страна да е извън районна на въззивния съд. Такъв се явява Районен съд - Кърджали. С оглед изложеното и на основание чл.43, т.3 от НК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение