Решение № 13301 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2365/2019 г.

Решение № 13301 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2365/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 14 от 18.01.2019 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело № 913/2018 г. С него се отменя по жалба на Н. Караянкова от [населено място] разпореждане № 4505-40-2305/12.09.2018 г. на директора на фонд "ГВРС" към НОИ и върнато делото като преписка на органа за произнасяне съгласно указанията на съда. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Н. Караянкова чрез процесуален представител адвокат взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. Караянкова срещу разпореждане № 4505-40-2305/12.09.2018 г. на директора на фонд "ГВРС" към НОИ. Възраженията са били за незаконосъобразност на разпореждането с оглед размера на изчислените суми, включително и на размера на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил разпореждането и върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне. Установил по делото от фактическа страна, че със заявление - декларация вх. № 4502-12-24/10.07.2018 г. Н. Караянкова е поискала от директора на ТП на НОИ Пазарджик да й се отпусне сума, представляваща гарантирано вземане по ЗГВРСНР. Установено е, че работодателят "Канон Вууд" ЕООД с адрес на управление в гр. Пазарджик е с открито производство по несъстоятелност. Последният е издал справка за размера на начислените, но неизплатени суми по трудови възнаграждения и парични обезщетения като трудовото правотношение е било прекратено на 13.02.2018 г. и в начислените суми е и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 1030 лева. Съдът е установил, че по различен начин е начислено от директора на фонд "ГВРС" размера на обезщетението за месец март 2018 г. и за месец февруари 2018 г. като по този начин се получава по малка сума за получаване с оглед ограничението за получаване на сума за месец февруари съгласно разпоредбата за максималният размер на гарантираното вземане. Установено е, че от определения брутен размер от 1934. 11 лева в него се включват трудови възнаграждения 617. 09 лева, обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ 1030 лева, обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ 221. 47 лева, обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ - 0 лева и обезщетение по чл. 40, ал. 5 КСО - 65. 55 лева. Нетния размер след удръжки е в размер на 1578. 63 лева. От назначената съдебно счетоводна експертиза е установено, че обезщетението по чл. 222 КТ за месец март е в брутен размер 2584. 64 лева, нетно гарантирано вземане 2164. 11 лева или с 585. 48 лева в повече от определеното с обжалваното разпореждане. Съдът е обсъдил правната уредба относно правото на гарантираните вземания на работниците и служителите от фонда, редът и условията за получаването им, установил е наличието на кумулативните предпоставки в случая и приел, че обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е неправилно изчислено, поради което отменил разпореждането и върнал преписката на органа за издаване на ново разпореждане. Така постановеното решение е правилно. Видно от мотивите на решението фактическата обстановка е установена в съответствие с доказателствата по делото като са изведени обосновани изводи на съда относно фактите от съществено значение за правилното решаване на спора. Приложимата уредба е обсъдена и приложена съгласно относимите хипотези на правните норми и доказателствата по делото. Материалният закон е правилно приложен относно правото, редът и условията за осъществяване на гарантираното вземане. Правилни са изводите на съда относно размера на вземането по чл. 222, ал. 1 КТ, като при тълкуването на нормата тя е правилно приложена за жалбоподателката. Неоснователни са доводите в касационната жалба за наличие на пороци на решението, представляващи касационни основания за отмяната му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. По отношение молбата за допълване на обжалваното решение в частта за разноските административният съд следва да се произнесе по нея в производство по реда на чл. 248 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение