Определение № 211 от 04.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2683/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на О. А. С. от [населено място] срещу определение № 644 от 13.09.2019 г. по в. т. д. № 291/2019 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение искането му за изменение на въззивното решение по отношение на разноските, като заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение бъде намалено до минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Частният жалбоподател поддържа, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и с оглед обстоятелството, че защитата на ответника се изразява в процесуално представителство в едно съдебно заседание, адвокатското възнаграждение следва да е в минимален размер. Ответникът по частната жалба – „ОЗК – Застраховане“ АД, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 23.10.2019 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. С обжалваното определение Варненски апелативен съд е уважил частично молбата на въззивника О. А. С. за изменение на постановеното по делото решение № 165 от 09.07.2019 г. в частта за разноските. Приел е, че с оглед фактическата и правна сложност на делото уговореното между ответното дружество и процесуалния му пълномощник възнаграждение от 7 032 лв. е прекомерно и че същото следва да бъде намалено до сумата 3 500 лв., включваща и ДДС. За разликата до дължимия при цена на иска 30 000 лв. минимален размер 1 430 лв. (без ДДС), респ. 1 716 лв. (с ДДС) възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност е преценено като неоснователно. Настоящият състав намира, че въззивното определение е неправилно. Фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий за преценката дали заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, произтича преди всичко от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, а така също и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Отнесени към настоящия случай, посочените обстоятелства налагат категоричния извод, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност. С оглед обема на оказаната от процесуалния пълномощник на ответника по делото правна помощ, включваща изготвянето на кратък отговор на въззивната жалба и явяването в едно единствено съдебно заседание, в което не са събирани доказателства и не са извършвани други процесуални действия, следва да се счете, че заплатеното от застрахователя адвокатско възнаграждение е прекомерно и подлежи на намаляване до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до сумата 1430 лв. Предвид липсата на ангажирани доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС, липсва основание за начисляване на ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение. С оглед изложените съображения, в частта, с която на ответника е присъдена сумата 2 070 лв., т. е. за разликата от 1 430 лв. до присъдената сума 3 500 лв., обжалваното определение е неправилно и подлежи на отмяна. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение