Решение № 3368 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12174/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД (правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД) срещу Решение № 3262/27.10.2025 г. на Административен съд (АС) – Плевен, постановено по адм. дело № 1050/2023 г. С обжалваното решение е обявено за нищожно писмо с изх. № 02136/12.12.2023 г., в което е обективиран отказ на администратора и обработващия лични данни „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да изтрие лични данни от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър по отношение на Д. Т.; делото като преписка е изпратено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за издаване от администратора на лични данни на административен акт по искане вх. № ВЖ-0450/11.12.2023г., подадено от Д. Ю. Т., [ЕГН], в 14-дневен срок от получаване на преписката, при съобразяване с мотивите в съдебното решение; „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че решението противоречи на процесуалните правила, тъй като предмет на спора е становището на длъжностното лице по защита на личните данни от 11.01.2024 г. с изх. № 00071. Твърди, че отговор изх. № 02136/12.12.2023 г. е изпратен от името на юрисконсулт в дружеството, който е упълномощен да изпраща отговори по отношение на подадени искания и запитвания на длъжници, в това число и искания за корекция и заличаване на информация в Централния кредитен регистър (ЦКР). Излага съображения, че решението противоречи на материалния закон, тъй като с него съдът налага на едно юридическо лице да действа в противоречие на данъчното и секторно законодателство, което можело да доведе до отнемане на регистрацията на юридическото лице като финансова институция. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Михайлова. Ответникът по касация – Д. Ю. Т. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът се представлява от адв. Али и адв. Лимберов, преупълномощени от Адвокатско дружество „Милованови“. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че предмет на съдебното производство е писмо изх. № 02136/12.12.2023 г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в качеството на администратор и обработващ лични данни, в което е обективиран отказ дружеството да изтрие лични данни от собствените си регистри, както и от ЦКР за лицето Д. Т.. При така определения предмет на делото съдът, от фактическа страна, е установил следното: С молба вх. № ВЖ-00450/11.12.2023 г. Д. Ю. Т., чрез адв. Г. Вълев, е поискала от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, на основание чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан за краткост „Регламент (ЕС) 2016/679“, да изтрие личните ѝ данни, както от собствените му информационни системи, които ги обработват, така и изрично от ЦКР. Молбата е подробно мотивирана и към същата е приложено адвокатско пълномощно. От „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД до Д. Т. е изпратено писмо изх. № 02136/12.12.2023 г., в което изрично е отразено, че е относно молба с вх. № ВЖ-00450/11.12.2023 г. Съдържанието на писмото е подробно възпроизведено от съда. Писмо изх. № 02136/12.12.2023 г. е подписано от юрисконсулт В. Йорданова. Съдът е посочил, че по отношение на същата е налице пълномощно от управителя на дружеството, в което Йорданова /заедно или поотделно с други юрисконсулти/ е упълномощена: 1. Да осъществяват процесуално представителство на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД пред съдебни органи, като реализират материалните и процесуални права на Дружеството, като подписват и подават молби, искания, заявления, уведомления, становища и всякакъв вид други документи от името на Дружеството; 2. Да правят искания за спиране на висящо исково производство, да правят признание и отказ от иск, да сключват съдебна спогодба, както и да получават и заверяват всякакви документи във връзка с производството, включително, но не само да получават заверени копия на всякакъв вид съдебни актове - съдебни решения, определения, постановления, изпълнителни листове, административни актове и др.; 3. Да извършват справки и получават книжа по изпълнителни дела, включително изпълнителни листове, по които „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е страна; 4. Да осъществяват процесуално представителство на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по производства пред Комисия за защита на личните данни; 5. Да сключват извънсъдебни споразумения за доброволно уреждане на вземания на Дружеството; 6. Да извършват всякакви правни и фактически действия във връзка с упражняването на посочените права. До пълномощника на Т. – адв. Вълев, от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е изпратено и последващо писмо изх. № 00071/11.01.2024 г. Същото е подписано от Д. Б., за която е посочено, че е длъжностно лице по защита на личните данни на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. В това писмо се потвърждава отговорът, изпратен с писмо изх. №02136/12.12.2023 г., като се сочи, че вземането остава активно, а обработката на личните данни се извършва на основание легитимен интерес. По делото като доказателства са приобщени договор за потребителски кредит, с който ОББ предоставя сума в размер на 8000 лева на Д. Ю. П., [ЕГН]; Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г. между ОББ и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с който се цедират вземания, включително това на оспорващата Т.; Изпълнителен лист, издаден на 20.01.2011 г. по ч.гр.д. №8173/2010г. по описа на РС Плевен, с който Д. Ю. П., [ЕГН], е осъдена да заплати на ОББ сумата 7160,32 лева главница, 1145,65 договорна лихва, 694,18 наказателна лихва, държавна такса 180 лева и адвокатско възнаграждение 492 лева, Длъжностна характеристика на длъжностното лице по защита на данните в „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, утвърдена от управителя Т. В., получена и подписана от Д. Б.. От писмо от Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) съдът е установил, че не е налице висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от Т. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. От Удостоверение от ЧСИ Ц. Найденов е установено, че по изпълнителен лист, издаден на 20.01.2011г. по ч.гр.д. №8173/2010 по описа на РС Плевен, е образувано изпълнително дело срещу Д. Ю. П., [ЕГН], което е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с постановление от 13.03.2024 г. От влязло в сила Решение № 1225/21.09.2024 г., постановено по гр.д. №1464/2024 на РС Плевен, съдът е установил, че с него е признато за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че Д. Т. не дължи сумите по изпълнителен лист, издаден на 20.01.2011 г. по ч.гр.д. №8173/2010 г. по описа на РС Плевен, поради погасяване на вземането по давност. От Справка за кредитна задлъжнялост, издадена от ЦКР при БНБ е установено че не се водят активни задължения по отношение на оспорващата, но информацията за стари задължения е налична. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган. В тази връзка е изложил съображения, че в представеното пълномощно за лицето подписало обжалваното писмо, лисва делегиране на правомощия за произнасяне по заявления по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Посочил е, че законодателят е предвидил произнасяне от администратора на лични данни, какъвто не е юрисконсулта на дружеството – администратор. Извел е извод, че като е сторил това и е подписал оспореното писмо юрисконсултът е излязъл извън своята материална компетентност, съобразно посочените права в пълномощното. Поради това е приел, че оспорваното писмо е нищожен акт, като следва да бъде обявена неговата нищожност. За пълнота съдът е изложил и съображения, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Решението е правилно по следните съображения. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Достигнал е до законосъобразния правен извод, че оспореното писмо е нищожен акт, като постановен от некомпетентен орган. При упражняване на права от субекта на данни по чл. 12-17 от Регламент (ЕС) 2016/679, задължен за произнасяне е администратора на лични данни, чрез неговите представляващи по закон, когато той е юридическо лице. Регламент (ЕС) 2016/679 не предвижда възможност за делегиране на правомощията или упълномощаване в тази връзка. По исканията отправени от субекти на данни до администратор на лични данни, който може да е частноправен субект или публичноправен субект, с които искания те упражняват права чл. 12-17 от Регламент (ЕС) 2016/679, не може да се произнася и длъжностното лице по защита на данните, предвид чл. 38 и 39 от Регламент (ЕС) 2016/679. В тази връзка неправилни са съображенията на съда, че юрисконсулта подписал писмото, не е длъжностно лице по защита на личните данни на администратора. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила при определяне предмета на делото. Съдът е изяснил предмета на спора с оглед посоченото в жалбата, с която е бил сезиран и доказателствата изпратени му с административната преписка. Правилно е приел, че предмет на делото е писмо изх. № 02136/12.12.2023 г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, подписано от юрисконсулт на дружеството, а не писмо изх. № 00071/11.01.2024 г. на длъжностното лице по защита на личните данни. Неоснователно касаторът твърди, че предмет на делото следва да е отговорът на длъжностното лице по защита на данните. Този отговор е последвал издаването на обжалваното писмо и от изложеното в него не може да се направи извод, че това е актът, с който администраторът на лични данни се е произнесъл по отправеното искане. В оспорваното писмо не е посочено, че по искането, с което администратора е сезиран, ще последва произнасяне и че писмото не е отговор на искането. Напротив в писмо изх. № 02136/12.12.2023 г. изрично е посочено, че е относно искане вх. № ВЖ-00450//11.12.2023 г. и че искането не може да бъде уважено. Доколкото писмото е нищожен административен акт и това е достатъчно за отхвърляне на касационната жалба, доводите на касатора за противоречието на решението с материалния закон не следва да се обсъждат от настоящата инстанция, защото на практика отказът да се уважи искането е и немотивиран, макар привидно да се създава впечатление, че са изложени мотиви за неуважаване на искането. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер. Представен е Договор за правна защита и съдействие изх. № 077544/28.12.2025 г, видно от който е договорено възнаграждение в размер на 1200 лева или 613 евро. Договорено е възнаграждението да бъде заплатено по банков път. Представена е фактура № 0701001990/10.12.2025 г. издадена от Адвокатско дружество „Милованови“ за сумата от 1194,74 лв. Представени са доказателства за заплащането на тази сума по банков път. Поради това следва да се приеме, че реално направените и доказани разноски от ответника по касация са в размер на 1194,74 лв. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) съдът следва да присъди разноските в евро, доколкото това е официалната парична единица в Република България, считано от 01.01.2026 г. Превалутирани, на основание чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, в съответствие с определеното в чл. 5 ЗВЕРБ, разноските в размер на 1194,74 лева възлизат на 610,86 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение