Определение № 244 от 18.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1562/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. А. Т., чрез адвокат С. А., срещу въззивно решение № 807/11.08.2020 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по въззивно гр.д. № 957/2020 г. Съставът на ВКС е присъединил за съвместно разглеждане с касационната жалба още частна жалба, подадена от П. А. Т., чрез адвокат С. С. А., срещу определение № 260717/08.12.2020 г. на Пловдивския окръжен съд по въззивно гр.д. № 957/2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК и частна касационна жалба, подадена от П. А. Т., чрез адвокат С. С. А., срещу въззивно решение № 807/11.08.2020 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 957/2020 г., имащо характера на определение, с което е потвърдено определение № 1148/31.12.2019 г. на първостепенния съд по делото – Районен съд Карлово, по чл. 248 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд е върнал като недопустими и трите жалби, като е прекратил образуваното по тях производство. Осъдил е жалбоподателя П. Т. да заплати на насрещните страни Т. Т. и М. Т. съдебноделоводни разноски в размер на 1400 лв. П. Т., чрез адв. А., е подала молба за изменение на горното определение в частта за разноските, като твърди, че ответниците по касационната жалба не са установили надлежно и своевременно, че претендираните от тях разноски са и реално заплатени. Евентуално прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като счита, че той не би следвало да е над 502,72 лв. Видно от удостоверение за наследници, П. Т. е починала на 04.08.2021 г., преди подаване на горната молба и нейни наследници са Т. Т. (син) и Н. Д. (дъщеря). Налице е сливане качеството на ищец- ответник, съответно касатор-ответник по касационната жалба и частните жалби, а още и на кредитор-длъжник по вземанията за разноски, спрямо Т. Т.. Н. Т. следва да бъде конституирана като страна (жалбоподател) по наследствено правоприемство вместо П. Т. досежно 1/2 ид.ч. от имота, предмет на исковете, разгледани от съдилищата, и 1/2 ид.ч. от задълженията на П. Т. за разноски по делото. Новоконституираната страна може да иска изменение на определението на ВКС в частта за разноските до размера на припадащата й се 1/2 ид.ч. – 700 лв. Молбата по чл. 248 ГПК е подадена след настъпилото правоприемство, от името на починалата страна П. Т., чрез адв. А., който няма и представителна власт по отношение на Н. Т.. На последната са дадени указания да заяви дали поддържа молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК досежно частта от 700 лв. определени в полза на насрещната страна за производствата пред ВКС. Тя е отговорила в срок, че поддържа молбата. Съставът на Върховния касационен съд намира същата за неоснователна. Видно от представения по касационното дело договор за правна защита и съдействие, ответниците по касационната жалба и по частните жалби, приети за съвместно разглеждане по касационно гр.д. № 1562/2021 г., Т. и М. Т. са заплатили в брой на адв. Е. П. адвокатски хонорар в размер на 1400 лв. В договора се съдържа изявление и от двете насрещни страни, което има характера на разписка в частта, направена от адв. П.. Съставът на ВКС намира, че размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен: адвокат П. е изготвила отговор на касационната жалба, постановена по главен иск с правно осн. чл. 31 ЗЗД и евентуален по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, отговор по частна жалба, подадена от П. А. Т., чрез адвокат С. С. А., срещу определение № 260717/08.12.2020 г. на Пловдивския окръжен съд по въззивно гр.д. № 957/2020 г. и отговор по частна жалба, подадена от П. А. Т., чрез адвокат С. С. А., срещу въззивно решение № 807/11.08.2020 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 957/2020 г., имащо характера на определение, с което е потвърдено определение № 11148/31.12.2019 г. на първостепенния съд по делото – Районен съд Карлово, по чл. 248 ГПК. Съдът, като взе предвид сложността на трите производства, обединени в общо, конкретно свършената работа от адвоката, съдържанието на отговорите, които са конкретни, подробни и обосновани, както и предполагаемото време, вложено в подготовката и изготвянето на отговорите, намира, че няма основание за приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение